ВОЙНА

По странна ирония на съдбата срещата в Минск през 2015 година се оказа своеобразен римейк на историческата среща в Ялта през 1945 година. Пренебрежим факт е, че преди 70 години участниците са били само трима, а сега бяха цял квартет – или каре за белот, ако предпочитате -  плюс средно голям миманс от съветници, експерти, секретари и нетърпеливи кибици в лицето на медиите.

Онова, което прави приликата между двете събития е, че и тогава, и сега предмет на дискусиите са въпросите на войната и мира. И по-точно главно на мира, защото не е имало в истоирята на човечеството война, която да не е приключвала с мир.

 Друг е въпросът какъв точно. А отговорът му е – ами за какъвто се спазарят Великите сили. Специално България знае как стават нещата. И докъде водят.

Сега, лошото на мира е, че той – уви! – е нетрайно състояние, твърде податливо на геополитическата ентропия. Обикновено след него следва нова война – кога Студена, кога – както е модерно да се казва сега – Хибридна. Разликата между двете е, че втората съчетава Студената с Горещата.

В този дух е закономерно да зададем сакралния въпрос – а къде сме ние? Обичdйният отговор е „кой да ти каже“.

 Поне на теория милата ни Татковина е част от Великите сили. Ние сме неразделна част не само на Европейския съюз, но и на най-мироопазващия съюз в света НАТО. По детайлно го е обобщил талантливият Любен Дилов – син:

 „Великобритания е лицето на НАТО, САЩ – мускулите на НАТО, Германия - разумът на НАТО, а Франция – сърцето на НАТО… България е член на НАТО.“

Досега или по-точно до украинската криза. България е вече не само член /отбележете си липсата на пълния член,който би издал порочна мания за уникалност/  на пакта, а си е направо фронтова държава. Последното вече го оповести не Любо, а помощник – държавният секретар, т.е. заместник-външен министър на САЩ Виктория Нюланд.

"Необходимо е създаването на командни и контролни центрове в шест "фронтови" държави. НАТО е отбранителен съюз, целта ни е да сдържаме агресията. В случай че тази тактика обаче не успее, трябва да сме подготвени", заяви тя преди двадесетина дни. След което последва новината, че в столицата ни ще има точно такъв център. Което автоматично ни нарежда сред фронтовите държави.

Така известната с нецензурната си реплика  – следва смекчен вариант: „ Майната му на Европейския съюз“ -  госпожа отвори кутията на родната политико-логорейна Пандора.

И се започна. То не бяха прорицания как вече на практика сме във война с Русия, как американски танкове ще се настанят в плодородните карнобатски полета, маскирани като редосеялки, как ракети със среден обсег ще излитат от щахтите в мина Черно море а щатски тюлени ще атакуват от бреговете ни незнайни цели във Владисток, стига преди това крокодилите там да са се преродили в скъпи дамски аксесоари.

Разбира се, управляващите се усетиха – макар и след близо месец подгряване на мозъчния център - и ядно разобличиха попълзновенията на чуждите на евроатлантическите ценности елементи.

„През последните седмици информационното пространство е „замърсено” от необективна, противоречива, а често и напълно невярна, че даже и провокативна и пропагандна информация за политиката, която България води“, заяви от името на ГЕРБ депутатът Валентин Радев. „У нас има политически сили и лидери, които използват подобна информационна среда, за да засилят позициите си, да мобилизират електората си преди местните избори, или имат други неясни цели. И всичко това без да се съобразяват с неоснователните страхове, които събуждат в българските граждани, като внушават несигурност и страх за бъдещето.“подчерта Радев.

Който господин без съмнение страда от типичната за политиците ни амнезия. Защото:

„Дошло е време разделно. Не трябва да позволяваме държавата да падне в пропастта. ГЕРБ е единствената алтернатива на това, което в момента се случва в държавата. …Взимат нови и нови заеми, и ако продължават така, дългът ще се увеличи лавинообразно“.това заяви преди почти година днешният премиер Борисов.

Е, къде е разликата в риториката на едните и на другите, пита се?

Впрочем няма сериозен човек, който да си представи дори как българската войска със затъкнати щикове на калашниците и бойни викове „по пет на нож“ ще лети към вражески окопи нейде край Дебалцево, Мариупол или Донецк.

Едно че няма бензин да стигне дотам, но и керосинът за самолетите ни ще се изчерпи след първите им два-три полета. Ако имахме изправни самолети, де.

Уви, дори нашите партньори от НАТО не могат да си представят такова нещо от най-бедната в на континента  държава. Те и затова ни предлагат изтребители втора ръка, щото са по-евтинки, като за нас. Ние изкупихме старите коли на Европа, че един хвърчилки ще ни се опрат.

Така че спокойно - със сигурност президентът Плевнелиев няма да има възможност да се пробва на попрището на върховен главнокомандващ, а Бургас ще си довърши Подземния град в бившите бомбоубежища и ще предлага атракцията на туристи, включително руски и украински.

Е, мястото ни при Великите сили ще бъде най-назад, нейде в антрето и няма да можем да решаваме с тях световните въпроси, но какво да се прави, геополитиката е за големите.

И слава богу, защото както е казал народът – „Когато атовете се ритат, магаретата теглят“