БРЕКЗИТ

„Зората изгрява днес над независима Великобритания“ обяви тържествуващо вчера лидерът на британската Партия за независимост Найджъл Фарадж, при това с такъв апломб, че неизкусен в световната политика човек наистина може да повярва, че току-що Гордият Албион  се е отърсил от няколковековно чуждо иго или присъствие, ако щете.

Всъщност Обединеното кралство  си е суверенна държава от 1707 година досега, което се потвърждава и от факта, че в противен случай вчерашният рефендум едва ли щеше да се проведе.

Всъщност, какво точно иска мнозинството, гласувало за Брекзит и защо точно сега, при положение че още през 2004 годинатогавашният премиер Тони Блеър бе обещал подобно допитване.

Интересно е, защото повече от 40 години Великобритания е член на Европейската икономическа общност, впоследствие преименувана в Европейски съюз. И през всички тези години е искала, а и получавала, редица отстъпки от Евросъюза, например представителите на страната в Евровизията да отиват директно на финал. Но това е най-малкото.

Иначе още от началото на членството си Лондон все предоговаря някакви условия. През 1975 г. Харолд Уилсън договаря известни бюджетни облекчения. Маргарет Тачър връща на дневен ред въпроса за британската бюджетна вноска. Спорът продължава 5 години, като през 1984 г. лидерите на Европейския съвет стигат до консенсус. На Великобритания трябва да бъде връщана сума, равна на две трети от разликата между това, което плаща, и това, което получава от Съюза.

Привилегия, която ако бъде поискана от България, най-вероятно ще доведе до изгонването ни от Общността.

 Но Великобритания винаги е имала претенции за по-особено отношение към нея. Според политолози Лондон, възприел ролята на посредник между Европа и САЩ, винаги е схващал европеизма само като възможност за британската икономика, но не и като по-тясно сътрудничество…

Сигурно и затова основният лозунг на популисти като Фарадж бе „По-малко Европа“.

Досущ като мантрата на българските либерал икономисти „По-малко държава“, под чийто флаг се проведе полукриминалната приватизация у нас.

Разбира се, част от исканията на Брекзит активистите са напълно резонни. Например за роящата се непрестанно брюкселска бюрокрация.

Но британският евроскептицизъм  безусловно ескалира заради проблема с миграцията от държавите членки на Съюза, които пък от своя страна го намират за дискриминационен.

Данните, че трима от четирима души, търсещи работа във Великобритания, които са били наети през изминалата година, са били мигранти от страни членки на ЕС, наливат допълнително вода в мелницата на популисти като Фарадж, заявил, че заради това в рамките на ЕС ние не можем да контролираме своите граници!

Друг е въпросът, че с работата, която вършат имигрантите във Великобритания, не биха се захванали британци.

А  немалка част от младите поданици на кралицата  предпочитат да живеят със социални помощи, вместо да работят. Те не са ли в тежест на британската социална система?

Строго погледнато, резултатът от референдума няма законно обвързващ характер. Той е чисто консултативен. Дали напускането на Евосъюза ще се сбъдне или не, остава в ръцете на депутатите.

Е, поне ние знаем на какво са способни нашите представители на народа. Предстои да научим и за британските.