Живот по кръга

Смисълът и историите за камъните, които никога не спират да се търкалят, защото всеки застой ражда бурени, а във всеки бурен се спотайва мъничко смърт.Ще ги откриете в съвременния роман Влахос. Представянето в Бургас е на 14 май в голямата книжарница на Тройката от 18 часа, след това авторите ще бъдат в Ямбол / на 15 май от 18 часа в читалище Съгласие/  и в европейската столица на културата  Пловдив на 16 май.

Типичните каракачански маршрути, по които са се движели някогашните номади и обитаемият свят на каракачаните, който имал три измерения: планината, равнината и пътищата между тях.

Лятното полугодие, от Гергьовден до Димитровден, е най-пълноценното време за овчарския поминък. Планината е по-близо до небето, слънцето, до Бога. Овчарите се гордеят със своя занаят, защото той ги сближава с представата за всичко най-висше и свято. Нали самият Иисус, роденият в овчарска кошара, е изобразяван като пастир, заобиколен от своето стадо. „Аз съм Добрият пастир. Добрият пастир отдава живота си за овцете“, казва той на своите ученици (Йоан 10.11). Планината е свързана с всичко добро и красиво в представите на каракачанина. По време на празници той благославя близките си с думите „Бъди като балкана“ или „Да остарееш и побелееш като Стара планина“. Лятото е празник за номадските задруги. Периодът на оползотворяване на ресурсите. За няколко месеца едно неголямо пространство се превръща в истински производствен център за млечни храни.