Виновен съм, признавам!*

Всеки ден ми се карат. Карат ми се от телевизора, карат ми се от радиото, карат ми се от Фейсбук-а. Карат ми се, че не нося маска; карат ми се, че не се дезинфекцирам; карат ми се, че ходя по кръчми и дискотеки; карат ми се, че не спазвам дистанция; карат ми се, че се събирам с големи групи хора; карат ми се, че заради мен медиците страдат; карат ми се, че заради мен има голяма смъртност; карат ми се, че заради мен здравната система е на ръба. Последно ми се накара един бургаски лекар. (вижте тук) Иначе ми се карат и министри, здравни инспектори, професори, доценти, военни лекари… Всички ми се карат. Направо ме върнаха в детските години, ама и тогава толкова не са ми се карали.

А аз си нося маска, навсякъде, където е необходимо. Дори вече не ми прави впечатление как в автобусите и в магазините има хора без маски, но на тях никой не им се кара.

Дезинфекцирам се толкова, че кожата по ръцете ми хвана жълта коричка. Пръскам със спирт всичко, което внеса вкъщи. Ям храна с вкус на спирт, пия напитки с вкус на спирт, дори и кучето вече мирише на спирт, защото все се мотае в краката ми, докато дезинфекцирам. Дрехите си ги обличам по веднъж, след това се перат с дезинфектант. В кръчма последно влязох в края на лятото, когато това не беше опасно и заведенията си работеха без проблем. Сега казаха, че е опасно и не влизам. На дискотека ходих последно преди три години. Дистанция пазя. Дори на улицата заобикалям хората, ако мина покрай тях си затаявам дъха. С приятели не съм сядал заедно вече близо два месеца. Баща ми не съм виждал от лятото и не се знае кога ще го видя. Въобще – спазвам трите Д-та, дори толкова, че Мангъров, ако прочете това нещо ще прихне в смях и ще ми натъпче аспирин в устата. Обаче продължават да ми се карат.

Уважавам голяма част от медиците. Особено сега, когато виждам как тези хора работят денонощно, за да спасяват животите ни, зарязали своите собствени. Уважавам ги, въпреки че навремето замалко не черпиха с жито за мен, заради грешно поставена диагноза. Е, некадърници има във всички сектори, така че не е гаранция на какъв ще попаднеш. Да, обаче пак медици ме спасиха. На много от тях трудът им е неблагодарен, на някои – ниско платен, системата е калпава от години, защото здравната каца тече отвсякъде и никой не иска да запуши течовете. И от това страдат медиците.

Едно изречение от един бургаски лекар, обаче, ме жегна:

„Ще умрете от глад ли за 1 месец или ще свърши света, ако не ходите в мола, във фитнеса или на дискотека?“

Не, разбира се, че нито аз ще умра от глад, нито съм умрял, ако не ходя в тези обекти. Какво ще се случи, обаче, със сервитьорката, с продавачката, с инструктора, с бармана? Които може да останат без препитание за (поне) един месец. Които банката няма да чака кога ще имат пари, че да си платят кредита. Които електроразпределителното предприятие няма да чака кога ще имат пари, за да си платят тока. Които ще чакат дали и кога държавата ще ги подпомогне с някой лев, за да могат да си купят хляб и да нахранят поне децата си.

И още едно изречение ме жегна:

„Да не говорим, че няма лекарства, няма персонал или наличния такъв вече е на ръба на силите си или е заразен“

А защо няма лекарства и няма персонал? Кой е виновен за това? Пак ли аз, щото не нося маска? Или онези, дето ги горят?

Наскоро един приятел ме попита спомням ли си за мащабен протест на един цял бранш, който да е бил за нещо друго, освен за заплати. Примерно – за нуждата от реформи в даден сектор. Не можах да се сетя. Може просто паметта ми да е слаба. Помня епизодични недоволства на журналисти и адвокати, но за друго – не се сещам. Не помня да е имало масиран протест на медици, които да искат адекватна здравна реформа, за да се запази персоналът, за да имат нормални условия за работа. Като се изключат естествено локални протестчета, в отделни болници, които се оттичат във времето.

Но пак на мен се карат.

Така че – признавам си, виновен съм! За каквото и да кажете, свързано с кризата – виновен съм! Ако искате ме съдете, глобете, накажете. Навремето си признах, че съм от 80-тте процента дебили; че съм интернет – лумпен; че съм лош материал; че съм тулуп. Не се оправи положението, но поне има някой признал си. Затова и сега си признавам – аз съм виновен за коронакризата!

Сега ще се оправят ли нещата?

Текстът изразява личната позиция на автора.