Теодора Димова говори за творчеството си в Бургас

"Първи април е ден на шегата, но аз винаги съм го посрещала със свито сърце, защото през 1966 година това беше денят, в който баща ми почина. В къщи се звънна и съобщиха новината. Който е губил близък или родител в ранна възраст знае, че това е стигма, която остава за цял живот. И те не може да бъде с нищо компенсирана, нито със семейство, нито с деца, нито с книги, писане или кариера. Първородният грях се отпечатва върху всеки едни от нас по различен начин и това е нашият кръст, който носим през целия си живот. " Това сподели в Бургас Теодора Димова. Дъщерята на писателя Димитър Димов гостува в морския град по покана на Регионалната библиотека "Пейо Яворов" за среща с читатели. Повод е навършването на 1 година от преместването на културната институция в новата сграда на улица "Св. св. Кирил и Методий".

Димова е на 6 години, когато Димитър Димов като председател на Съюза на българските писатели е изпратен на международна среща в Букурещ, където умира от масиран инфаркт и инсулт. Дъщеря му е категорична: 

"Скандалът около романът "Тютюн" е това, което вътрешно го е изяждало и съсипвало. Той е бил на 41-42 години, когато излиза романът и след "Тютюн" не е написал нищо друго, освен трите си пиеси, т.е той в най-плодотворната за един писател възраст между 40 и 56 г. той не е успял да посегне към романа-толкова е бил смазан от скандала. Стенограмите от тридневното обсъждане са издадени многократно и когато днес ги четем, виждаме забележките, които са отправени, масираната атака на почти всички негови колеги към романа, която е идеологизирана. В най-тъмните сталинистки времена 1952 година това са били реални заплахи за живота му. Най-уродливият вид на една тоталитарна система."

В Бургас Димова посети плочата на писателя на улица "Хан Аспарух" 36, където писателят е работил като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция. Днес там се помещава службата на Агенцията по храните, а на сградата има паметен знак, който напомня, че житейският път на голямото име в българската литература е минал оттук. В морския град през 1938 г. Димов довършва замисленият още в студентството му роман  "Поручик Бенц". 

В публиката бяха читатели на библиотеката, почитатели на творчеството на Теодора Димова и ученици от бургаски гимназии. Разказът на Димова за това как са създадени романите "Майките", "Поразените", "Ариадна" се превърна в разговор за писането като начин на живот и инструмент за въздействие върху обществото, когато то загърбва хуманизма и избира агресията.  Димова говори и за тревогата от войната в Украйна и българската позиция. Сподели и темата на новия си роман. 

Репортаж от събитието ще чуете в сутрешния блок на БНР-Бургас в понеделник.