Големите и малките реки на Странджа в разказите на д-р Любомир Калудов

Разказите в „Големите и малките реки“ ни връщат към едно неотдавнашно време, когато на тридесет километра от границата се проверяваха паспортите. В тази ивица, след надписите „гранична зона“, имаше села, живееха хора в спрялото им сегашно изгубено минало и неясно бъдеще време, сподели авторът на книгата. А книгата тръгва от една картина и един пленер в Странжда, където води състуденти на дъщеря му от Националната художествена академия. Историята разказа д-р Любомир Калудов:

"Едни се впуснаха да рисуват границата с телта, вишката, други циганските каруци, трети се впуснаха из селото. Картината е рисувана от известната художничка Велислава Гечева. Отива тя в къщата на бабата, слага си тя сукмана, забрадката, сяда до печката. Зад нея са цветята. Велислава прави няколко скици и си тръгва. И така цяла седмица. Бабата казала: "Ох, дъще, ако знаех, че толкоз ще се мъчиш с тази фотография, нямаше да сядам тук." Втората част на историята е по-интересна. След около десетина година видях пред тази картина в болницата, в която работя,  да се кръсти като пред икона една жена. Оказа се, че това е майка й, която тя не е виждала жива никога. Това е баба Стоя, която е в моята книга." 

Книгата създава галерия от образи-и тъжни, и страшни, и весели, но най-важното ярки и колоритни. Книгата "Големите и малките реки" е достойна да остане в българската литература и традицията на разказа, коментира литературният критик Добрина Топалова.

"Реката е метафора, граница на изтичащото време, идеята за промяната. Когато човек навлезе в текста постепенно започва да разбира, че големите и малките реки могат да се интерпретират като животи. Има една огромна река на битието, най-дълбокият корен на човека би трябвало да е там. По-плитка, но голяма, е социалната река. По-малки са реките на селцата, като Капаците. А най-малки, сигурно, са реките на човеците."

Много приятели и на писателя, и на медика д-р Калудов присъстваха на представянето в Морското казино. Заместник-кметът с ресор "култура" Диана Саватева сподели:

"Искрено завиждам на тези, които все още не са разгърнали книгата, защото им предстои една вълшебна среща. Това, с което тя ме спечели-не знам в кое село се развива действието, но аз имам чувството, че съм живяла там, че моето детство е минало там и че всички тези хора нито дори, нито лоши, ги познава лично. За мен това беше вълнуващо преживяване казвам го като читател, и като ценител." 

Под режисурата на Христо Симеонов словото на Любомир Калудов оживя.  Актьори от „Приказен театър“ към читалище Пробуда четоха откъси от книгата, а емоцията от текста обогати народната певица Александра Димитрова. 

Повече чуйте в звуковия файл.