Героите ми са стъпили в чернозема и вярват, че България ще я бъде

„Като гледам как човеците напускат селата, за да се натъпчат в бетона, си мисля, че може би никой не ги е гонил на времето и от Рая, ами те са решили, че в него вече им е скучно...“ Така започва новата книга на Николай Илчевски „Пивница Щуро село“. Тя е част от трилогията за българското село, продължение на „Записки от селската кръчма“ и „Крадецът на слама“. В нея са събрани 82 истории.

След представянето в Бургас и преди срещата довечера от 18 часа в читалище „Месември 2015“ в Несебър, писателят, журналист и рекламен експерт гостува в студиото на БНР-Бургас.

След първата книга ме питаха кога ще има продължение, втората излезе през януари. Определят я като минорна и носталгична, но сега се връщам към хумора, защото всички ми казаха, че това е, което трябва на българина, за да укрепи своя оптимизъм, посочи той:

„Моите герои са стъпили на земята, не ги интересуват инфлационни и геополитически процеси. Те са у дома си с двата крака в чернозема и вярват, че България ще я бъде. Не може само да хленчим!“

Книгата съдържа разкази, в които смеха, мъдростта и обичта надмогват житейските несгоди, а селските веселия и случки дават на читателя друга гледна точка, за да се изправи срещу себе си и по-лесно да се справи с препятствията в живота.

Нареждат Николай Илчевски в литературната традиция до Чудомир, Йовков и Елин Пелин. Коментарът му:

„Сравненията са за сметка на този, който ги изрича. Аз се чувствам биографично и професионално свързан. Когато бях вестникар, имах ресор „селско стопанство“. Събирах образи, които тогава не можех да пусна в официалната преса пред 1989-та година. На мен ми е близък селския бит. Не знам дали съм биограф, но с тези три книги станах морален адвокат на тези хора.“

През 1992 г. излиза първата книга на Николай Илчевски "Десет приказки, които разтърсиха света". Следват "Ръководство за полово зрели безделници", "Коляното на стоножката", сборникът "500 патагонизма", "Хубавата Иванка", "Наръчник на щастливия землянин".