Младите театрали на НУМСИ играят Чехов с кауза

Млади таланти правят представление по пиеси на Чехов. Те са ученици от  Националното училище за музикални и сценични изкуства „ Проф. Панчо Владигеров “ в Бургас и това ще е първата им изява на голяма сцена. Премиерата е на 25 януари от 19 часа в дома на НХК. „Обвиняемият “,  "Предложение", "Мечка" и "Юбилей" са пиесите, чийто колоритни образи ще изиграят десетокласниците. 

През миналата учебна година учениците един път преминаха през текста и се справиха добре доколкото техният жизнен опит позволява. Тази година решихме да обвържем представлението с благотворителна кауза, разказва преподавателят по актьорско майсторство и президент на "Зонта клуб"-Бургас Даниела Георгиева-Стоянова:

Мартин Германов: "Аз играя Иван Василиевич Ломов. Той е охранен мъж, в същото време много изнежен. Отгледан е от майка си и леля си. Той се притеснява от предложението, което трябва да направи. Ще видите как може едно предложение да има няколко варианта за фатален край. За да вляза в ролята четох много, гледах други хора, които са играли пиесата. Сценична треска нямам-от малък съм на сцената." 

Георги Кърчев: "Играя Шипучин в „Юбилей“. Героят е доста любопитен, един от най-трудните образи, които съм играл досега. Сложен комплексен човек, който ме изпотява докато вляза в роля. Той е енергичен човек с писклив глас, дори някои биха казали дразнещ. Фин, елегантен, но повърхностен. Гледа всичко да е красиво, но не и стойността му. Един образ може да бъде променян по много различни начини и спрямо обратната реакция на публиката-кое е по-правилно, по-достоверно."

Мария Петрова: „Елена Попова в пиесата „Мечка“ е моята героиня. Тя е екстравагантна и претенциозна, вдовица дала обет, че ще траури цял живот и ще си седи вкъщи, но животът й поднася други предизвикателства. Важно е актьорът да харесва образа, за да може да се превъплъти напълно.

Никол Николова: "Играя Татяна Андреевна в "Юбилей". Татяна е глезена жена, клюкарка, интересува се само от своите истории, доста повърхностна като съпруга си Шибучин. Почти всяка една част може да бъде трудна, но когато работим заедно всичко се получава. Винаги имаш едно вълнение в стомаха и притеснение, но когато излезеш на сцената, това си заминава, особено като  чуеш ръкоплясканията на публиката, това вече напълно те отпуска." 

Даниела Георгиева-Стоянова е преподавала актьорско майсторство и на Мария Бакалова по времето, когато самата тя е била ученичка в бургаското училище. И в момента плакат на актрисата от филма "Жените наистина плачат" стои в класната стая, а примерът й често е тема на разговор между преподавател и ученици: