100-годишнината от рождението на режисьора Юлия Огнянова беше отбелязана в Бургас. Инициативата под надслов „Уроците на Юлия Огнянова - Академия за достойнство” събра в Кукления театър на морския град нейни студенти, изследователи на преподавателската и творческата й дейност. Наричат я „Желязната лейди на българския театър“, определят я като новатор и явление. Пътят й започва от драматичния театър в морския град.
Годината е 1957 г., когато Юлия Огнянова постъпва на работа в ДТ „Адриана Будевска” като драматург, но много скоро е провокирана от колегата ѝ Леон Даниел да се пробва като режисьор. Нейното представление „Майка кураж” е първата постановка по пиесата на Бертолт Брехт, поставена в България. Успехът е голям и привлича публика както от страната, така и от чужбина. До Юлия Огнянова на афиша има още три имена - Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов. Наричат ги „великолепната четворка“, която създава най-силния период в Бургаския драматичен театър. За този период Юлия Огнянова казва:
"Три години бяха като един 3-годишен меден месец в Бургас. Всеки ден беше радостен, всеки ден нещо се правеше."

Румяна Емануилиду е автор на 7 книги за работата и живота на Юлия Огнянова, сред тях „Уроците на Юлия Огнянова“, „Юлия и клоуните“, както и „Завещаното от Юлия Огнянова“:
"Думата "Бургас" за Юлия отваряше врати, защото тук започва нейния живот реално в театъра. Прави първата си театрална постановка с един от поетите, които влизат като нови в театъра Иван Пейчев с "Всяка есенна вечер", тук е втората й постановка "Крал Пиф-Паф, но не е там работата, с която въвежда театралната клоунада в българския театър. 15 години работихме по тези книги. Остана незавършена "Юлия и Брехт". Няма как да не бъдеш провокиран от такава личност. Ти самият усещаш, че вече си друг човек-до срещата с Юлия Огнянова и след срещата с Юлия Огнянова. Всичко, което тя казва в книгите, е с много голям смисъл за години напред."

Когато идеологията се намесва в изкуството, великолепната четворка в морския театър е разформирована. През 60-те Огнянова пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Кукления театър. През 1981 г. поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ. За наследството на Юлия Огнянова говори Христина Арсенова, директор на Държавния куклен театър в Бургас и нейна студентка:
"Тя разработва нов сценичен език-разбираем, но и плашещ за някои, той говори иносказателно, но и достатъчно ясно истини от съвремието. Въвежда понятието "плебейска естетика", защото нейният театър черпи вдъхновение от народната мъдрост, народното творчество, обичаите, кукерските игри. Тя е неоспорима съвест на театъра. Нейното мнение тежи. Учениците на Юлия-режисьори и актьори, това е най-голямото наследство, което тя остави на българския театър."
Сред учениците на Юлия Огнянова са имена като Теди Москов, Александър Морфов, Антония Врид, Леонард Капон, Велимир Велев, Мариета Ангелова, Мая Новоселска и много други. Наричат я „Майка кураж“. Петър Тодоров, съосновател на фондация „Театър в куфар“, която продуцира едноименния фестивал, председател на Център за изкуства „За Родопите“, създател на фестивала за танцов и визуален театър в Бургас "Ерата на Водолея", разказва:
"Тя никога не е напускала сърцето ми! Беше майка за всички нас. Ние, нейните ученици, бяхме нейните деца. Нашите часове по режисура се провеждаха в нейния дом-ние отивахме там в 9 сутринта, стояхме до 21 часа. Тя готвеше за нас. Времето минаваше неусетно. Самата тя не желаеше да идва много в академията. Всички я наричат "професор Юлия Огнянова", но тя нямаше академични титли, защото не искаше.Тя живееше в собствен свят, който се състоеше единствено от идеи и идеали."

Истински театър с прави не с пари, а с идеи, прави се тогава, когато те стяга чепика, както е казвала Юлия Огнянова. В това вярва и основателят на театър „Кредо“ Нина Димитрова, която се връща към един от уроците й от сцената в Бургас:
"През 1991 година, когато започнахме да правим "Шинел", работата не вървеше, бяхме изпаднали в истерия. Аз клечах в една клетка и пеех "Одата на радостта". Зуекът ме питаше от другата страна-що пееш, аз му отговарях-де да знам, защото съм свободна. Той-е, как ще си свободна, нали си вътре. Аз-обаче мога да изляза. И застинахме, заедно с разбрахме, че сме открили нещо. Когато Юлия дойде, тя от време на време обичаше да идва, както казваше-да удари едно рамо. Думите й бяха-"Деца, вие сте събрали спектакъла в шепа." И до ден днешен като питам някой режисьор за какво му е спектакъла и ако той нe ми събере този спектакъл в шепи-като отворя, ако не разбирам какво виждам вътре, ми е ясно, че няма смисъл да му гледам представлението. Какво е Юлия за мен-тя е светицата на българския театър и бомбаджийката на българския театър. Тя заложи в 80-те години бомба със своите ученици, която изгърмя 90-те и още се чуват, както се казва, отгласите от гърмежите."

Със спомени се включиха още Съби Събев и Христо Симеонов. Дигитална изложба и документален филм, посветени на знаменитата режисьорка бяха част от събитието. Публиката видя и представлението „Филифьонката“ с режисьор Петър Тодоров, получил през 2019 г. наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за най-добър куклен спектакъл.
Честването е по инициатива на Държавен куклен театър – Бургас, Издателска къща „Знаци” с партньорството на Община Бургас.
Повече чуйте в звуковия файл.Пощенска марка, посветена на 225 години от рождението на Добри Желязков - Фабрикаджията бе валидирана в Регионалния исторически музей в Сливен. Събитието е посветено и на 85 години от създаването на филателното дружество в Сливен. Директорът на музея доц.д-р Николай Сираков припомни историческото значение на делото на Добри Желязков за навлизане на..
Балетната постановка за деца „Хензел и Гретел“ представя сценична версия на класическата приказна история в танцови картини. Режисурата и хореографията са на Мария Табакова, поставила други две приказни заглавия - „Червената шапчица" и "Палечка", които продължават да се радват на заслужен интерес от публиката. "Тази..
Четвъртото гайдарско надсвирване "Странджанска гайдуница" ще се проведе в царевското село Костù. В конкурсната програма ще се включат изпълнители на гайда от цялата страната и чужбина. Допускат се инструменталисти и групи, свирещи на висока /джура/ и ниска /каба/ гайда. Официалното откриване е от 11 часа, а конкурсната програма започва..
Веселин Калановски ще се превъплъти в образа на строгия полковник в спектакъла „Крадецът на праскови“ , по едноименната повест на Емилиян Станев. Мариела Топалова ще влезе в ролята на Елисавета, а младият актьор Борис Атанасов, ново попълнение в драматичния състав на театъра, ще изиграе сръбския военнопленник Иво Обретенович. Поставянето ще се..
Учредителите на клуба за хумор и сатира „Морски раци“ към Сдружение „Бургаска писателска общност“ канят бургазлии на премиерата на сборника „Морски раци“. Представянето ще се състои на 27 октомври от 18:00 ч. в Дома на писателя под режисурата на Румен Велев. Събитието е част от програмата от Есенните литературни празници в Бургас. Организатор на..
Над 1 млн. лева са осигурени за ремонт на читалище „Съгласие“ в Ямбол. В началото на годината от Регионалната здравна инспекция забраниха театралният салон в сградата да бъде използван, заради опасност от падащи предмети. Затварянето на театралния салон остави без зала Драматичният театър „Невена Коканова“ и вече 10 месеца всички спектакли,..
Класическият текст на Пиер Корней поставя екзистенциални въпроси. "Илюзията" е новото премиерно заглавие на бургаския драматичен театър "Aдриана Будевска". Постановката ще се играе идния понеделник. Сценичната версия и режисурата са дело на Николай Йорданов. Поставянето на точно този текст на сцена е стара негова мечта. "Пиесата поставя..
Веселин Калановски ще се превъплъти в образа на строгия полковник в спектакъла „Крадецът на праскови“ , по едноименната повест на Емилиян Станев...
Балетната постановка за деца „Хензел и Гретел“ представя сценична версия на класическата приказна история в танцови картини...
Учредителите на клуба за хумор и сатира „Морски раци“ към Сдружение „Бургаска писателска общност“ канят бургазлии на премиерата на сборника „Морски раци“...