SLAPP делата и цената на свободата на словото в България

Делата, които са анализирани, са в периода от 2000 г. до март 2023 г. Първоначално са преобладавали тези с наказателен характер, като постепенно те са изместени от гражданските. Прави впечатление и че размерът на исканите обезщетения е започнал да се увеличава. Посочен е пример с две подобни висящи дела в момента с искове за обезщетения по 1 млн. лева.

„Статистиката показва, че по-голямата част от делата приключват в полза на журналистите. И в двата случая – и от гражданските, и от наказателните, над 80 % приключват в ползва на журналистите. Въпреки това ние считаме, че има повод за притеснение, защото тези 12.5 %, които са приключили граждански дела в полза на инициаторите на производството, съответно 14 % с осъдителни присъди по наказателните дела, това не са просто едни цифри, а срещу тях стоят конкретни журналисти, активисти, които са били осъдени“, коментира един от авторите на доклада адвокат Лора Георгиева.

Според нея, могат да се предприемат редица законодателни промени, за да се противодейства на този тип дела. Тя посочи като пример декриминализирането на делата за обида и клевета. Други мерки са – даването на публичност на подобен тип производства и извършването на мониторинг, за да има по-точна статистика.

Според Емилия Димитрова – Данкова, редактор и собственик на сайта „Севлиево онлайн“, подобен тип SLAPP дела се срещат рядко срещу регионални медии във вътрешността на страната. Като причина тя посочва, че все по-малко регионални журналисти се занимават с критична и разследваща журналистика. Преди няколко години срещу Емилия Данкова също е било заведено дело, с характеристиките на SLAPP.

Неин разследващ материал е по сигнал за злоупотреба на държавен служител в Габрово. „Тогавашният директор на Дирекция „Социално подпомагане“ в Габрово се оказа, че е и собственик на частен дом за стари хора в едно габровско село.  Официално домът се водеше на дъщеря й на въпросния директор, но имаше всякакви индикации, че тя всъщност е човекът, който ръководи и дирижира дейността на това частно социално заведение“, разказа журналистът. Тя допълни, че държавният служител е насочвал хора именно към частния дом, вместо към държавните социални институции. След поредица от материали и проверка от страна на компетентните институции, е последвало дело срещу журналиста и издателя, публикувал материалите, както и иск за обезщетение в размер на 10 000 лв. Делото е продължило над 1 година и е спечелено от Емилия Данкова на две инстанции. Въпреки това подобно производство няма как да не се отрази както лично, така и професионално на журналиста.

„Кошмарно е. Едно е да влезеш с репортерския си тефтер в съда, съвсем друго е да застанеш на скамейката на хората, които трябва да отговарят за нещо. В случая аз трябваше да отговарям за това, че съм изнесла една истина, само факти. Не е притеснително, то е съсипващо да бъдеш подсъдим. 10 000 лв. за един регионален журналист са много сериозна сума. За никого не е тайна, че журналистиката, особено във вътрешността на страната и за малките медии не носи пари. Притеснително е в личен план, но и професионално оказва влияние. Започваш да теглиш всяка дума, която пишеш. Започваш да проверяваш дори повече отколкото е необходимо информацията, с която работиш. Налагаш си автоцензура“, коментира Емилия Данкова.