Семейният кодекс урежда ли равни родителски права при дело за развод?

• Съдът реши, че в ареста остава само едната от двете жени, обвинени в убийство на мъж в София

Това поставя въпроса доколко българското законодателство урежда равните права на родителите при едно бракоразводно дело. В края на миналата година Фондация „За споделено родителство“ предложи промени в Семейния кодекс, с които бащинството да се третира аналогично на майчинството. 

• Протест с искане за равни права при отглеждането на децата на разделени родители се проведе в София

• Бащи, разделени с майките на децата си, искат законодателни промени и споделено родителство

Според адвокат Невена Чайпек, която работи и към Асоциация „Деметра“, Семейният кодекс е достатъчно адекватен и защитава правата и интересите на децата. Тя допълни, че правата на двамата родители са достатъчно равни според българското законодателство. "Има и случаи, в които законът не позволява чак толкова разширени контакти между бащата и детето, въпреки желанието на бащата. Особено, когато става въпрос за малки деца, при които законът категорично приема, че в бебешката възраст те трябва да бъдат отглеждано основно от майката. Всеки един казус трябва да се разглежда индивидуално. Законът поставя едни параметри, затова има съдебен процес, затова се определя родителския капацитет и на двамата родители, за да може да се установи един добър режим, бащата да не бъде лишен - да полага грижи и да помага на тази майка. Относно споделеното родителство по исков ред, което да бъде определено от съда, това, което го няма в момента - споделеното родителство може да бъде само по споразумение и аз считам, че така е редно. Ако единият родител живее в София, а другият живее в Бургас, няма как да има споделено родителство и няма как да се изиска от единия родител да се премести в другия град", коментира тя.

Според адвокат Чайпек не е добре урегулирана в Семейния кодекс промяната от 2020 г., която разширява възможността на родители да оспорят припознаване и бащинство. "Това е чл. 62, ал. 5, когато едно трето лице може да подаде иск за установяване на бащинство. Според закона, в такива дела е много важно преди да се предприемат действия, свързани с ДНК тест, трябва много добре да се прецени, според мен, дали това трето лице има достатъчно основания да твърди, че е баща на конкретното дете. То не е урегулирано - кой може да бъде, в какви отношения трябва да е бил с тази майка, за да претендира той, че е баща на конкретното дете. В един такъв случай биха се развалили едни семейни отношения", коментира адвокатът.  

С промените в Семейния кодекс през последните години се подобрили правата на бащите, коментира адвокат Добромира Полименова. "Нашият семеен кодекс дава предимство на майките и това е факт от години, но има тенденция да се дават все повече права на бащите, което за мен е един положителен факт. Преди години установяването на бащинството беше ограничено в едни кратки срокове с цел да не се променя юридическото положение на самото дете. Сроковете бяха от раждането на детето като в общия случай беше в рамките на една година от раждането на детето. Имаше случаи, при които бащи разбираха в един много по-късен момент, че са биологични бащи или че не са биологични бащи на децата, които са записани, че са техни. Те не можеха абсолютно нищо да направят", обясни тя. 

Сега бащите имат по-голяма възможност да предявят иск в съда и детето, което смятат, че е тяхно, да бъде припознато, допълни адвокатът. Според нея делата за развод или за родителски права изкарват най-лошото в родителите.