Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви ще са политиките на новия Европейски парламент?

Снимка: Тhe European Parliament


Предварителните резултати от изборите за Европейски парламент показват тенденция, която се наблюдава през последните години. Крайнодесните формации увеличават влиянието си, което  най-вероятно ще се отрази и на бъдещите политики в Европа. За първи път победа отбеляза Австрийската крайнодясна Партия на свободата. В Германия консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз печели изборите за Европейски парламент, а крайнодясната "Алтернатива за Германия" се нарежда на второ място. Във Франция президентът Еманюел Макрон обяви, че разпуска парламента. Причината е победата на крайнодясната формация „Национален сбор“ на Марин льо Пен, в която на предна линия излиза младият 28-годишен политик Жордан Бардела. Премиерът на Белгия Александър де Кро подаде оставка след поражението на неговата партия на изборите за Европейски парламент.

„Прогнозите преди изборите и много от анализите и коментарите на кампанията за европейските избори сочеха такива нагласи европейските избиратели. При всички положения резултатите, които имаме в тези държави, особено що се отнася до Германия и Франция , те ще преформатират може би формулата на управление вътре в Европейския парламент. Ново мнозинство ще е необходимо да се събере. Виждаме, че двете основни партии няма да имат такова, а ще се търси подкрепа от трета. Досега такава подкрепа се търсеше от „Зелените“, които на тези избори търпят по-скоро поражение“, коментира Яница Петкова, социолог от "Галъп интернешънъл болкан".


Според нея, резултатът от евроизборите се дължи на промяната в геополитическата обстановка. Тя посочи като пример войната в Украйна, конфликтът в Близкия Изток, икономическата криза, както и политическата нестабилност в много европейски държави. „Ако направим съпоставка, на миналите избори през 2019 г. вотът отиде към зелени партии и формации. Сега обаче вотът е раздвоен“, допълни социологът. Според нея, новите проблеми предизвикват нов тип несигурност и нов тип политически ориентации, които търсят стабилност.

През последните години управлението на част от страните в Европейския съюз премина от леви към десни политики. Пример за това е Финландия. В началото на тази година дясноцентристкият политик Александър Стуб беше избран за  президент на страната, като на второ място остана бившият външен министър Пека Хависто от либералния "Съюз на зелените".

Резултатите показват, че ЕНП увеличават броя на своите депутати с 9 в бъдещия Европейски парламент. „На миналите европейски избори имахме обратната тенденция – тогава намаляваха. Имаме досега възможност за сформиране на коалиция с двете големи партии ЕНП, ПЕС и съответно се търси и трети партньор. Поне досега беше такава ситуацията . Сега обаче е съвсем различна и може би ще се ориентират към някаква по-дясна коалицията, т.е. ЕНП ще търси партньори в тази посока с новите партии. Част от тях обаче са радикални и ми се струва, че трудно ще бъде намерено такова решение, споразумение, баланс. Още не са излезли всички резултати, но нова ще е ситуацията в Европейския парламент и това ще промени политиките на Европа“, коментира Петкова.  

От общо 720 депутати в бъдещия Европейски парламент, 17 ще са от България. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините в развитие можете да следите и в нашата Facebook страница, както и в Twitter. Последвайте ни и в Instagram и YouTube за различния поглед на събитията от деня.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Министър-председателят Росен Желязков

Премиерът: Имотите са повече от 4400, но целта не е продажба, а по-добро управление

Министър-председателят Росен Желязков коментира в Бургас списъка с 4400 държавни имота, за които се говори, че ще бъдат продадени. Желязков заяви, че целта на този списък е систематизирането на тези имоти за осигуряване на по-добро управление, а не тяхната продажба:  "Систематизира се информацията за наличните имоти. Искам да ви уведомя, че те не са..

публикувано на 02.09.25 в 13:16

Премиерът Желязков и Урсула фон дер Лайен ще посетят ВМЗ - Сопот

Премиерът Росен Желязков и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще посетят днес най-голямото държавно военно предприятие в страната – "Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД в Сопот, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Двамата ще проведат среща, на която ще обсъдят въпроси, свързани с европейската сигурност и отбрана...

обновено на 31.08.25 в 11:25

Президентът Румен Радев съобщи за опит за овладяване на ДАНС

Президентът Румен Радев предупреди управляващите, че  санкционираните от стратегическите ни партньори за корупция извършват брутална чистка в  ДАНС и превръщат службата в политическа бухалка. Тази категорична позиция на държавният глава, изрази  преди откриването на Европейската младежка олимпиада по информатика в Шумен, която се провежда под неговия..

обновено на 30.08.25 в 17:15

Иван Жабов след напускането на ГЕРБ: Нямам политически амбиции (ОБНОВЕНА)

Екскметът на Средец Иван Жабов заяви, че няма политически планове в момента и отрече да се присъединява към ДПС Ново начало .  Днес той и колегата му в Общинския съвет Лало Гюров официално напуснаха партия ГЕРБ. Те ще работят като независими общински съветници.   Двете заявления за напускане на групата общински съветници на..

обновено на 27.08.25 в 13:58

Мирослав Рашков - предложението на МС за главен секретар на МВР

Мирослав Рашков е предложението на правителството за главен секретар на МВР. Това потвърди премиерът Росен Желязков пред журналисти. Утре предложението официално ще бъде гласувано и предадено на президента. Главният секретар на МВР ще бъде обявен още тази седмица, обяви президентът Министрите ще одобрят и предложенията за посланици, каза..

публикувано на 26.08.25 в 13:10

Правителството одобрява процедурата, по която частни превозвачи да влязат в пътническите ЖП превози

Правителството ще одобри процедурата, по която в пътническия ЖП транспорт ще влязат и частни превозвачи. Това трябва да стане от 13 декември 2026 г.  Планираната продължителност на договорите е 12 години. Страната е разделена на три региона (лота) – западен, северен и южен, като към всеки от тях ще бъдат включени и второстепенните линии.  Изискване..

публикувано на 20.08.25 в 08:40

Повишава се процентът на подкрепящите влизането в еврозоната

49,2 на сто от българите подкрепят влизането в еврозоната, което е ръст спрямо предишното проучване, обяви директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова в Министерския съвет. Неподкрепящите въвеждането на единната валута, са 45,8%.  При бизнеса процентът на подкрепа е 66 на сто, като според Димитрова вече хората оценяват позитивно репутационния..

публикувано на 13.08.25 в 16:30