Георги Господинов представи "Градинарят и смъртта" на "Аполония"

Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване – милостива и в същото време безмилостна, ни представи пред открито небе в Созопол Георги Господинов. Премиерата на новата му книга "Градинарят и смъртта" е това, което цялата публика на 40-ите Празници на изкуствата "Аполония" очакваше. Видя се и от препълнения двор на Градската художествена галерия в морския град.

Всъщност всяка нова книга на Георги Господинов е представяна за първи път именно на "Аполония", в двора на галерията, в късния следобед, в края на лятото.

"Градинарят и смъртта" е книга за свечеряване, така че нямаше по-подходящо време и място да има своята премиера, каза в началото на представянето ѝ авторът. За него тази книга е по-особена и много би искал с нея да отключи спомените на хората. Тя няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина.

Владо Пенев

Мишо Йосифов

Издателката Невена Дишлиева беше сред гостите на премиерата на Георги Господинов. Тя е от малкото, прочели "Градинарят и смъртта” още в ръкопис. 

Невена Дишлиева обясни, че докато е чела "Градинарят и смъртта" е успяла да се откъсне от приятеля и да чете разказвача Георги Господинов, въпреки общата съдба на обезбащяване. Затова и го попита дали по време на писането на Романа е имало момент, в който е успял да отдели личната болка и да премине във фикцията. 

Романът няма нужда от нищо друго, освен да се чете насаме от човека. Това е книга за бащите ни, а не конкретно за бащата на Георги Господинов. Не се и пише лесно за фигурата на бащата. Особено за отсъстващите бащи на социализма.

В посока на това как се пише и разказва за смъртта с думи за новия роман на Георги Господинов участие в представянето на романа взе ѝ поетесата и преводач Надежда Радулова. Тя също заговори за бездната на въпроса за края.