"100 килима от Котленско" под открито небе

Изложбата под открито небе "100 килима от Котленско" ще се състои от 19 до 22 септември в екоселище "Синия вир" в село Медвен. Събитието събира на едно място ръчно тъкани килими, всеки от които носи духа на Котленския край, историите на женските ръце, които са ги създали, и символите, вплетени в традицията, разказва Дора Куршумова.

Изложбата включва експонати от колекцията на Петя Янева, която притежава над 200 котленски килима; приблизително половината от тях ще бъдат представени. Ето какво сподели Дора Куршумова – една от организаторките на събитието и автор на няколко книги, посветени на Котленската килимарска школа:

"Посетителите на това уникално събитие ще видят около 130 килима, които с шарките си и майсторлъка, с който са изпълнени, ще напомнят на всеки колко сръчни са били българките. Котел е средище преди години на две от фабриките, които възникват в края на XIX век, но килими са тъкани в целия регион, в близките села Медвен, Жеравна, Тича, Градец и Ичера.

Идеята на изложбата е да отдаде почит на многобройните тъкачки в региона, които през 60-те и 70-те години на миналия век са надхвърляли хиляда. Сред експонатите са произведения от фабриката на Христо Балабанов, основана в началото на XX век, и от фабриката на братя Бояджиеви, която създава конкуренция и стимулира появата на множество нови модели в котленската килимарска школа.

Килимите на Балабанов включват емблематични модели като "Гробницата“, "Карамфилите“, "Китайска пролет“ и "Малинките“. Те се отличават с уникален дизайн и детайлност, позволяващи на всеки посетител да се вгледа в орнаментите и да разбере историята, която всеки килим носи. Килимите на Бояджиеви – модели като "Бояджиевите клонки“, "Бояджиевите сенки“, "Царският килим“ и "Медальон“ – впечатляват със светла гама и трайни багрила. Много от тях са уникални и се срещат само в колекцията на Петя Янева. Там съществува и практиката добре изтъканият килим да се съхранява прав и на руло.

Изложбата представя килимите не просто като декоративни предмети, а като живо доказателство за ритуалния и празничен живот на Котленския край. Програмата включва работилници, където посетителите могат да се запознаят с традиционните техники на багрене, използвайки над 12 различни растения, и да наблюдават как багрилата влияят върху цветовете на вълната.

В дизайнерските работилници всеки може да нарисува свой килим и да го планира за бъдеща тъкан, докато в работилницата за тъкане на вертикален стан опитна менторка показва как се изтъкава двулицев килим, като посетителите имат възможност сами да опитат. Тук казваме, че всеки килим може 100 години да се използва, след което да се обърне от другата страна и още толкова години отново да се използва.

Посетителите ще могат да разгледат редки старокотленски килими и табла със снимки на основателите на фабриките и моменти от тъкачния процес. В рамките на изложбата ще се проведе и ревю на килими, което пресъздава ритуалите и обредите на Котленския край. Млади моми ще представят килимите, показвайки тяхната роля в празниците, сватбите и сезонните обреди. Ревюто илюстрира участието на килимите в Лазаровден, моминските трепети, коледните и васильовденските традиции, демонстрирайки не само красотата на орнаментите и багрилата, но и културното им значение като празнични постелки и обредни символи", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Дора Куршумова.

Сърцето ѝ тупти в ритъма на Сливен. Ръцете ѝ творят изкуство. Делата ѝ оставят следа.

В свят, в който мнозина търсят полза, Дора Куршумова е от онези редки хора, които дават, без да очакват в замяна. Тя е художник, писател, счетоводител, галерист, данъчен консултант, общественик и изследовател на местната история. И не просто с титли, а с мисия. От банковите зали до живописното платно, от данъчните консултации до страниците на краеведски книги – за Дора всичко е вдъхновение и отдаденост.

Тя е автор на десетки книги, посветени на местните легенди, котленските килими и хайдушката история на Сливен. Изследовател, който съживява забравеното и го прави достъпно за децата и бъдещето. По нейна инициатива се спасяват обредни хлябове, възраждат се занаяти като предене и тъкане, подарява се сцeна и носии на фолклорни състави в селата.  

Дора Куршумова е сред основните вдъхновители на идеята за изложбата "Жив (от) тъкан". От нейния поглед към котленския килим – не просто като занаят, а като разказ за народната душа – тръгна пътят към тази експозиция. Тя е човекът, който "разчита“ тъканите като книги – открива в орнаментите закодирана мъдрост, памет и живот. 

Целия разговор на Ани Костова с Дора Куршумова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – личен архив и екоселище "Синия вир"