На 24 май се откри Салон за култура на програма "Христо Ботев"

С изложбата “Цветове в ефира”, която бе открита на 24 май в сградата на БНР във фоайето пред Концертно студио, се сложи началото на постоянния Салон за изкуство и култура на програма “Христо Ботев”, с което се затвърди традицията БНР да бъде духовен център за културни срещи и събития.
Eкспозиция се състои от картини на известни български художници и техни мисли за изкуството, изразени пред микрофоните на програма "Христо Ботев". Посетителите имаха възможност да видят творби на първия директор на БНР – Сирак Скитник, както и на още 24 известни български художници, участвали в предавания на програмата.

Магда Абазова
“Червено”

Живописта за мен не е разказ, а изказ. Тя не разказва случки, събития, сюжети, тя изказва състояния, настроения, преживявания... От тук основен проблем в картината за мен е цветът. Цветът, който има самостойно значение, който не е формообразуващо средство, а същност на картината. При подобно разб и ране цветът притежава сам по себе си стойност.

Иван Стратиев
“Пролет”

Това са наистина събирани от най-различно място, по най-различни поводи различни предмети – плодове, камъни, мидички, старинни лампи – обединени от една идея да се направи някакво същество, най-често фантастично “някакви невероятни животни, като всичко това бъде представено на зрителя в един парадоксален контекст. И забавлявайки се, играейки с този предметен свят, да се изгражда един по-емоционален, една представа и за автора и за света.

Еслица Попова
“Раста”

Влизайки в атмосферата на този шарен свят – като се има предвид моите картини от Карибите – е неизбежно да отразява нещата такива каквито ги вижда. И затова тази сила на филтриране на цветовете и това може би прекалено осветяване на нещата, води до тази сила на емоциите. В картините си исках да разкажа и за движението Растафари, което е свързано и с музиката Реге, и с тези луксове – тези възли на косите, и за религията Вуду и т. н. От баща ми Петър Попов научих първо, че никога не трябва да минава ден без линия, в чисто работен план след това Светлин казваше аз говоря, прави каквото си знаеш, той самият даваше свобода и т. н.

Сирма Сарафова
“Пейзаж”

Моите картини са като стихове, докато на Славка Денева приличат на романи. Ама всеки е различен и ценното в изкуството е да имаш волята и ината да защитиш своята индивидуалност... Харесват ми източните философски учения, в които се казва, че нещо е по-добре да е леко недовършено, отколкото да е перфектно, защото истинският живот е недовършен и в непрекъснато развитие. като Алиса в страната на живописта съм. Съпругът ми, който е професор по химия, интелигентен човек, но няма отношение към изобразителното изкуство, все ми казва: “Сирма, слагай повече боя. Защо не рисуваш като Цанко Лавренов?” А, аз винаги му отговарям, че нищо не разбира и въпросът приключва.

Деян Янев
“Слънчогледи”

Търся във всяка една картина да има нещо различно и да не си приличат една с друга и да вкарвам смисъл в тях. Не се стремя да рисувам ежедневни сюжети или случки, които са ни са се случвали, но се опитвам да материализирам самата човешка мисъл и разум и да ги превърна в някакъв мой свят. Да извадиш и осмислиш като живопис алегории, метафори, човешко познание. Освен това търся в картините си съчетание на човешко и природно - тази асоциация превръщам в живописна, цветна материя, искам нашия биологичен и природен свят да се съхрани, и да звучи като предупреждение и апел за запазване на природата.

Петринел Гочев
“Пигмалион – Нокътя на крака й”

Моите “Евангелски сюжети”, както и в много други мои картини са изградени в сиво-синя гама с меки пастелни тонове. Донякъде напомнят литографски отпечатъци, но това се дължи на специфичната техника, която използвам. Основният тон на цветните петна запълвам с фини надрасквания, което кара образа да пулсира в светлинна дифузия. Моята образност се колебае между илюстративното и картинното, но се стремя да намеря точната мярка.

Светлин Русев
“Баща ми, преди края”

Темите не са много. Може би единствена – Човекът – човешките съдби, видени във времето и с личните, и съдбовни, и делнични превъплъщения. И съответно природата, видяна и преживяна като емоционално състояние, а не като географско понятие. С картините не се разделям трудно, не съм от художниците, които са влюбени в собствените си произведения и преживяват всяка раздяла с тях. Картината има свой самостоятелен живот извън ателието на художника. ...Нямам навика да споделям публично собствените си самоанализи и собствената си характеристика. При всяко самоопределение се улавям, че нещо не така и не е точно така. Толкова е сложно и комплексирано човешкото поведение, че дори при привидно най-ясен израз, не знам какво се крие дълбоко в него.

Георги Динев
“Ноември през моя прозорец”

Ние няколко колеги, сред които Иван Стратиев, общуваме, обичаме да рисуваме, обожаваме и обичаме своята публика. В моите картини винаги съм търсил някак да съумея да вкарам всички начала у човешката природа или пейзажа наоколо – всичко това, от което е създадена и земята, и човека, въздуха, водата огъня – менталното. Всички стихии и по такъв начин те да присъстват, като една обща цветна амалгама. Но присъствието на човека да е малко по индиректно, по встрани. Аз търся по космическото внушение на нещата. И когато в картини, които са вдъхновени от българската шевица, и са по монохромни, по изчистени като колорит, пак зад това стои изтегления цвят, душата на предмета.

Николай Панайотов
“Триптих”

Започнах да рисувам свободни платна, тук в България – преди 15 години. Сега те са в центъра на артистичната ми работа. В нещата, които правя сега се наблюдава една силна линия на продължаване живота на картината, има повече цвят, образ, пространство, дори сюжет... Търся играта в платната си, дали са свободни форми, които се навиват и развиват в ритъма на многото ми номадства. Навярно в Париж се “отключиха” тези странни образи, населяващи платната ми – митични същества, кентаври и кръгове, рибочовеци, охлюви и грифони, пирамиди и харпии...

Стефан Янев
“Двете камбани”

Много обичам цветята, те внасят настроение, където и да са поставени, особено по прозорците на къщите... Прозорците са ми любима тема, защото те загатват какво се случва зад тях, как животът тече зад скритото, зад невидимото... Защитавам умиращия градски детайл, разказвайки зад портата, прозореца, даже и за мазилката на изчезващите къщи из цяла Европа и Ориента – къщи, извор на провинциална романтика и общочовешка поезия...

Греди Асса
“Силует”

Много художници казват за една картина “тя ми говори, не ми говори”... Мисля, че това е спекулация. Картината има вътрешна конструкция, вътрешен обем, заряд, което бих казал и на моите студенти, това е дали прибавяш, или махаш от нещо, което смяташ за завършено. Това е като при пренасянето на един цвят при живописта – взимане на боя, при което при самото пренасяне тя преминава в друг цвят, и вече при самото полагане върху платното, при намирането на точното място, време и час за тази триизмерност на цвета, тогава вече се получава. При нас е като в музиката... трябва постоянно да музицираш...

Ради Нечелчев
"Синя зима”

Обичам синьото. Особено сините зими – това е снега, който не е близнат от слънцето още, това са къщите в сянка, картината те топли по някакъв начин. Това е моето усещане. Всичко е приглушено, обобщено от този сняг, който е син. Обичам тази благодат на зимата. Не обичам в картините ми да се натрапват нещата. Не обичам сатирата, харесвам хумора, веселото, закачката. Обичам самоиронията, защото тя по някакъв начин е пречистваща...

Вихрони Попнеделев
“Композиция”

При всяка моя картина, или изложба като цяло искам да стане една и като започнеш една картина, ако нямаш вътрешното отношение, да си подготвен за тази цветна игра, да се състезаваш с цвета, с фантазията – тогава ти е интересно да рисуваш. Работата е в това на теб да ти е интересно. И ще прибавя – не само игра на цвета, но да го съчетаеш с пейзажа, да направиш абстракция, в който да сложиш и голото тяло – и всичко това да се връзва като колорит, като едно цяло.

Атанас Атанасов
“Параван”

Усещането за нещо общо с Ренесанса, в моите картини, най-вече в последната ми изложба е вярно. Съчетавам фона, който се стремя да изграждам богато, като картини при италианските майстори, с голото тяло, Любим мой сюжет. Най-вероятно това се дължи на работата ми като илюстратор дълги години в Италия – на карти таро. И още нещо – любим мой прийом е да работя върху стари рамки, върху стари табла от кревати, и по някакъв начин да им вдъхна нов живот. Използвам техника от иконописта, това ми дава възможност по-дълго време да обработвам самата повърхност на картина като.

Андрей Даниел
“Сепаре”

Освен дълбоко лично преживяване живописта за автора си е и възможност той да реализира функцията си на летописец – описване на нещата, които са се случили в реалното или имагинерното, в духовното пространство на този човек, в обществото, в което живее във времето му... често аз или моите приятели обвързваме живописта си с музика, джаз или Моцарт... Защото класическата муза или джаза по подреждат молекулите... те ме изчистват от излишни неща... Ако тръгна от едно заглавие на моя изложба. “Не тук и не сега е формула или възглас на романтиците. Начин на бягство от реалността в търсене на цвят, екзотика, движение”.

Ивайло Мирчев
“Планински макове”

Мога да оприлича своето изкуство като “Път към храма”. Всичко е много тривиално. Винаги рисувам от натура природен мотив, като в процеса на работата извършвам промени. В голяма степен изобразеното е борба със собственото безсилие да постигнеш образа. Въображението е много по-силно от възможностите... Обичам рисунката, обичам цвета. Не изключвам практиката си на художник от обикновения живот на човека. Най-доброто за художника е да развълнува зрителя, това е сериозен.
Опитвам се да създам един собствен поетичен свят със средствата на цвета, формата и колорита.

Свилен Блажев
“Без име”

Всичко започва като любовна игра. Виждаш едно пространство, искаш да го облечеш в нещо твое, обаче първо трябва да го превземеш, да го обладаеш и в тази любовна увертюра използваш абсолютно всички видове хватки, на които си способен... За да се постигне нещо то трябва да бъде десетки пъти разфасовано, разрязано, разглобено и наново направено. Значи изгражда се една форма, разваляйки друга. Рисувам чрез отнемане на повърхности...

Йордан Парушев
“Един живот”

Почти винаги тръгвам от природата, от онова, което наблюдавам около себе си. Ръждата или една олющена стена за повечето хора е нещо грозно, пък в тази олющена стена забелязвам времето. Тази стена е била боядисвана седем или осем пъти, по нея има различни културни слоеве. Това всъщност е поглед назад. Към човешки съдби, дъждове, слънце. Въпросът е как гледаме натурата. Обикновено човек като гледа едно дърво, вижда неговия ствол и неговата корона. Аз гледам кората на дървото, гледам я отблизо. Опитвам се да взема цвят, структура, която е характерна и сама по себе си е абстрактна.

Божидар Бояджиев
“Композиция”

Аз произхождам от живописта, а когато преминете през универсалната школа на живописта, се научавате на всичко онова, което ви позволява да си служите и с други изразни средства... Собственият стил е и собствен капан. Хем те разпознават безпогрешно, хем неусетно се изморяваш и деградираш... Диалектиката на рационалното и емоционалното присъства като генератор на напрежение, като силово поле на произведението на изкуството... да приемеш логиката на това силово поле е като да харесваш едновременно и германския експресионизъм и метафизиката на Пиеро Де Ла Франческа...

Анжела Минкова
“Оригиналният ключ”

Рисуване, рисуване, рисуване... Едно рисувално битие при мен се е сляло с житейското. Това не бе най-удачния вариант за живеене, защото се случва да разлея туша върху важен разговор или да изтрия погрешка страстни целувки нацелувани където трябва. Или да нарисувам нещо, което не съм преживяла – като натюрморт с безлична ваза и гипсово око до нея... Вече знам, че без възвишената лъжа на изкуството светът би бил обикновено триизмерен...