Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Хлябът - символика и култура”

Откъде тръгва хлябът на Европа

Каменна мелница за зърно (хромел), халколит, V хил. пр. Хр, Старозагорско (възстановка в музейна среда с оригинални находки).
Снимка: Крум Бъчваров
Различен от днешния хляб ли са хапвали древните ни предци? По колко е била тяхната дневна дажба? Не знаем на какъв език са говорили, нито как са наричали земята, която днес е наша обща прародина. Благодарение на съвременните археологически разкопки обаче, в световната наука настъпва обрат. Най-новите данни сочат категорично: началото на европейската цивилизация тръгва от нашите земи. Как е изглеждало Софийското поле преди 8000 години, когато на мястото на високите сгради е имало къщи на хора, снизходително определяни доскоро като „първични и първобитни”?! Находките от столичния квартал „Слатина”, както и резултатите от проучванията на най-старите запазени неолитни жилища в Европа край днешната Стара Загора, разкриват изключително развита култура. Древните домове са изграждани екологично: винаги с отвор на юг, за да е топло на семейството. Пещите са използвани не само за изпичане, но и за изсушаване на зърното, за да е годно за посев. В далечното минало хората имали отлични познания за фазите при отглеждане на реколтата и начините за нейното съхранение.
Хлябът насъщен! – Археолозите са изумени от сложната символика, чрез която древните хора съизмерват своето време с времето за цялостен аграрен цикъл: зърното преседява в земята девет месеца, преди да израсте и се превърне в хляб. Девет месеца са необходими и за раждането на нов човешки живот.
Житна майка – изразът се среща във вярванията на представители на различни раси, страни и култури. Разликата е само в географския нюанс: съобразно климатичните условия, хората по места приготвят хляб с това, което им дава природата: ръж, пшеница, овес, ориз, камут, киноа, динкел, лимец, таф, амарант, царевица. Но винаги хляб, без който не могат. Вярват, че носят от неговата душа и така в тях е навлязла божията сила: чрез хляба, който слиза от небето.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35

"Музейко" – епизод 2: Минало

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..

публикувано на 18.11.25 в 16:35
проф. Албена Накова

Критичните и стратегическите суровини – преработване и добив

В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..

публикувано на 18.11.25 в 10:10
Д-р Николай Шарков

Приемственост, диалог, гарантиране на широк достъп до стоматологични услуги...

Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...

публикувано на 17.11.25 в 15:10