Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Henrietta Story, твоята история

Ребека Склут пише за това, за което хората избягват дори да говорят - рака, робството и бедността… И създава документална книга, въздействаща като филмов сценарий. Сюжетът е пътят - труден, нерегламентиран, не съвсем почтен, по който се случва не едно откритие в медицината. Днес във всяка лаборатория по света има епруветки със замразени клетки HeLa. Клетките HeLa се използват за изследване на гените, предизвикващи рак, а също и за изучаване на венерическите болести, човешкото дълголетие и отрицателните ефекти върху работещите в замърсена среда. Тези клетки са участвали и при създаването на лекарствата срещу херпес, левкемия, грип, хемофилия и Паркинсон. За учените и медиците клетките HeLa са стандартен лабораторен обект като морските свинчета и белите мишки. Но за журнаналиста-биолог Ребека Склут горчивата лична история на една бедна и болна афроамериканка от щата Вирджиния, САЩ и съдбата на осиротялото й семейство се оказва по-важна! И така книгата, посветена на медицинската етика и правата на пациентите, се превръща във фамилна сага. Без благородна патина и измислица. Несправедливостта е истинска.
Хенриета Лакс умира през 1951 година от рак на маточната шийка. Хирургът взема проби от тумора преди смъртта й и ги прибира, без да я уведоми. По онова време учените се опитват да отгледат човешки клетки в лабораторни условия, но никоя клетъчна култура не преживявала повече от няколко седмици. А клетките на Хенриета не спирали да се делят и да дават ново поколение на всеки двайсет и четири часа. Така клетките й до днес живеят по-дълго извън тялото, отколкото са живели в него… Научна фантастика ли е туморът да продължи да съществува и след като е убил човека, а след това да спаси живота на милиони? Може би няма по-точно заглавие за книгата освен „Безсмъртната Хенриета Лакс”.
Ребека Склут работи върху нея десет години - посещава болници, лаборатории, учебни заведения. Разговаря много часове с учени, юристи, журналисти и естествено - с роднините и приятелите на Хенриета Лакс… Не за да отговори, а за да зададе още веднъж същия въпрос: Днес, когато информираното съгласие е задължително, дали не е възможно да вземат на някого от нас клетъчна проба без да ни уведомят и някоя фармацевтична компания да спечели милиарди, а вие и вашите наследници да нямате пари за лечение?

Ребека Склут е автор на научно-популярни статии, публикувани в „Ню Йорк Таймс”, „Привеншън”, „Дискавър”, „Глеймър”. Работила е като кореспондент в предаванията „Радиолаб” - Ен Пи Ар и New Science Now - Пи Би Ес. Нейни материали са включени в различни антологии, включително „Най-добрите документални творби”. Преподавала е документално писане и научна журналистика в университетите на Мемфис, Питсбърг и Ню Йорк. Сега живее в Чикаго. „Безсмъртната Хенриета Лакс” е нейната първа книга. По творбата е направен телевизионен филм за Ейч Би Оу, продуциран от Опра Уинфри и Алън Бол.
Преди дни Ребека Склут гостува в България, за да представи на българската публика своята книга. Тази лъчезарна и енергична американска журналистка даде специално интервю за „Артефир” и слушателите на БНР - програма „Христо Ботев”.

По публикацията работи: Дарина Маринова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05