Адресът не е случаен. И всеки настъпващ нов час от 48-часовото събитие, наречено International Think Tank Leipzig „Радиофичърът в дигиталната ера” изясняваше тази връзка. На Poetenweg (Пътят на поетите), 28 се намира Вила Ида, приютила и приютяваща университетски творчески събития, а Университетът в Лайпциг през 2009 стана на 600 години. Медийната фондация на Спестовната каса в Лайпциг осигурява подкрепа на журналистически проекти, квалификация на млади журналисти, домакинства на стратегически медийни събития и присъжда няколко годишни награди с общото наименование Leipzig Media Award. Една от тях - Аксел Егебрехт Прайз се дава за цялостно творчество на автори, които „решително са разширили репертоара на жанра „фичър” като многостранно и акустично креативно представяне на действителността” в радиотворчеството си. Последните два часа от международната конференция бяха заети от тържествена церемония, по време на която тази награда беше връчена на Фридрих Шутце Куест, пътешественик, кореспондент от всички възможни краища на света, автор на най-успешния немски фичър през 70-те „Здравей свят, тук е луната” и на още 50 продукции, създадени в продължение на 30-годишна работа. Фридрих Шутце Куест се оказа смайващо един от 49-те участници в Think Tank-а, тоест един от нас, въпреки че името му не фигурираше в официалния списък. Благодарение на тъмните си очила, неносенето на бадж и мълчанието си по време на дискусиите той бе успял да участва инкогнито. Това, че е попаднал в снимката ми, е чиста случайност и прост ефект на визулна атрактивност.
Фридрих Шутце Куест „под прикритие”, Лео Браун (организатор и модератор на Think Tank-a, експрезидент на фестивала При Европа Берлин и също награден с почетната Аксел Егебрехт Прайз) и още 47 радиопродуценти, теоретици и визионери от Европа, Америка, Канада и Китай се събраха с цел да посрещнат лице в лице бъдещето на радиофичъра, а това означава преди всичко друго бъдещето на общественото радио в дигиталната епоха. Джеймс Кридланд (на снимката), футурологист от „Медия”, Великобритания, изнесе презентация на тема „Ефектът на технологията върху слушането на радио. Да разпознаем промяната”. В нея твърди, че 82% от слушането днес изобщо е запълнено от радиото, обаче онова „старото”, традиционно радио, съсредоточено върху ФМ и АМ се променя в ново, мултиплатформено радио. Дигиталната ера превръща ФМ в една от платформите на радиото, все още процентно най-използваната, но вече не единствената. Статистиката от Великобритания сочи, че часовете за слушане на радио на младото поколение намаляват, но активността в социалните мрежи се е увеличила с 400% за последните 4 години. Слушането като акт е по-силно от всякога, обаче това означава заемане на новите платформи - дигитално радио DAB/DAB+, радио по дигиталната телевизия, радио като лайв стриминг, уеб сайтове за мобилни телефони, смартфони, подкаст и симулкаст, радио он деманд, с две думи – радио там, където е аудиторията. Радио, създадено в хармония с промените в поведението на аудиторията и откликващо на изискването за интеракция, взаимодействие и забавност, игривост.
Александър Шулжицки от EBU, Женева, анализира новите опции в излъчването на европейските обществени радиа и обобщи анализа си с десет ключови послания относно радио-стратегията. Послание 1 гласи: използвайте разказването на истории и драматургията в три акта, за да подобрите взаимодействието с аудиторията. Ще поясня, че става дума за модел на създаване на радиосъдържание, а не за жанра радиодраматургия. Послание 8: обръщайте внимание на горещите теми, публикувани от слушателите (феновете, последователите). Послание 10: използвайте творчески и експериментално обществените медии. Анди Парфит от Би Би Си каза по своеобразен начин „чао” на Златната аналогова ера на радиото с думите: успехът прави промяната трудна, но трябва да се променим.
Франческа Панета от The Guardian представи радиотелевизионния и мултимедиен департамент на световния вестник, който конкурира сериозно което и да е европейско национално обществено радио с количеството на продукцията си, предоставена за подкаст, и изпреварва доста от тях с броя на аудиторията си.
„Да видиш какво се е изпречило под носа ти, е постоянна битка” - Джордж Оруел.
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
От 6 до 16 ноември новото издание на Международния фестивал за дизайн "Мелба" ще събере в София едни от най-влиятелните имена в сферата на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg