85 години от рождението на Джон Кендър

Американският музикален театър, който от средата на 60-те години на отминалия ХХ век преформатира облика си, заменяйки безметежната музикална комедия с проблемна концептуална пиеса, едва ли щеше да бъде същият без един знаменит тандем: композитора Джон Кендър и поета Фред Еб. Изключително активното им 40-годишно партньорство, е увенчано с 20 мюзикъла, внушителна колекция от номинации (включително две за „Оскар”) и цяла серия престижни награди, сред които три „Тони”, две „Еми”, две „Грами” и една „Лоурънс Оливие”. И още – десетки звездни хитове за сцената и екрана, предизвикали и предизвикващи френетичен възторг.
Джон Харълд Кендър, един от най-прочутите американски композитори на ХХ век, е роден в Канзас сити, щата Мисури, на 18 март 1927. Високо образован музикант, с магистърска степен от Колумбийския университет, Кендър започва театралната си кариера съвсем скромно – като корепетитор в първата постановка на „Уестсайдска история”. Сценичният мениджър го харесва и го кани да свири на прослушванията за следващото шоу – „Джипси” с музика на Джул Стайн и стихове на Стивън Сондхайм. По време на тези прослушвания Кендър се запознава със знаменития хореограф Джеръм Робинс, който предлага талантливият млад пианист да напише танцовите номера за „Джипси” през 1959. Година по-късно Кендър е нает за същото в бродуейската постановка на друг знаменит мюзикъл – „Сладката Ирма” с музика на Маргьорит Моно.
Първия си авторски мюзикъл – „Семейна афера”, той създава през 1962 заедно с текстописците Джеймс и Уйлям Голдман. През същата година се запознава с поета Фред Еб, за да започне творческо сътрудничество, което ще продължи чак до смъртта на поета през 2004. Първите им песни „Моето цветно блокче” и „Не ме е грижа” са записани от изгряващата звезда Барбра Страйзънд. Така започва историята на едно от легендарните творчески приятелства на Бродуей от втората половина на ХХ век.
Лансиран от продуцента Харолд Принс, новият тандем Кендър и Еб изгрява на Бродуей през 1965 година с първия си мюзикъл „Флора червената напаст”. В сътрудничество с авторите на либретото – Джордж Абът и Робърт Ръсел, Кендър и Еб създават пиеса-сатира с политически сюжет от времето на 30-е години, в която 19-годишната Лайза Минели прави повече от впечатляващ дебют и е отличена с най-престижната театрална награда на Америка – „Тони”. Година по-късно, през 1966, преуспяващият бродуейски режисьор и продуцент Харолд Принс отново ангажира Кендър и Еб – за песните в мюзикъла „Кабаре”. Официалната бродуейска премиера е на 20 ноември 1966 и е истински триумф. Постановката на Харолд Принс печели цели осем награди „Тони”, включително за най-добър мюзикъл и най-добра партитура, но по-важното е че тази пиеса тотално преобръща традиционните представи за жанра. Освен с твърде провокативния сюжет и тематика, новият концептуален мюзикъл поразява публиката и с гениално сценографско решение на художника Борис Аронсон: контравизия в огромно, висящо на заден план огледало, отразяващо едновременно „непристойното” поведение на кабаретните изпълнители и посетители от Берлин в последните дни на Ваймарската република и реакциите на съвременната публика в залата. Стилистиката на „Кабаре” – „шоу в шоуто”, се оказва запазена марка за режисьорския подход на Боб Фос в киноверсията, засипана през 1973 с истинска лавина от „Оскари” – десет номинации и общо осем награди. Ролята на Сали Боулс, за която 26-годишната Лайза Минели получава заветната награда на Академията, остава върховото постижение на целия й артистичен живот. Партитурата на филмовата версия е уникална и с това, че е наполовина концептуална, наполовина конвенционална. Кабаретните песни, несъмнено повлияни от автентичния берлински период на Курт Вайл, се изпълняват само на сцената на кабарето. Останалите музикални номера характеризират житейските ситуации на героите и са по-близки до традиционния бродуейски стил. А неповторимата балада на Сали „Може би този път” има особена роля, свързваща живота и сцената.
Още докато се снима филмът „Кабаре”, в компанията на създателите възниква идеята за телевизионно моно-шоу с вицовото заглавие „Лайза със Зет” – разбира се, с музика на Джон Кендър, стихове на Фред Еб и режисура на Боб Фос. Продукцията е отличена с телевизионния еквивалент на „Оскарите” – „Еми”, а заглавният хит на шоуто „Кажи Лайза – със Зет!” е виртуозен автошарж, в който неподражаемата Лайза на живо се забавлява с остроумни словесни каламбури, със съскащи съгласни, и разбира се – със самата себе си...
Джон Кендър, Фред Еб и Харолд Принс се събират отново за реализацията на поредния си мюзикъл „Зорба” по прочутия роман на Никос Казандзакис „Зорба гъркът”. Но този път режисьорът Принс, който успоредно с това е продуцент и на „Цигулар на покрива” от Джери Бок, не успява да разграничи концептуално двете продукции и „Зорба” се превръща в нещо като „Гръцки цигулар”.
Няколко години по-късно Кендър, Еб и Фос отново триумфират на Бродуей с гангстерския мюзикъл „Чикаго”. Базиран върху скандална пиеса от 1926 година, написана от криминалната репортерка Морийн Далас Уоткинс по действителни случаи, наблюдавани от нея като журналист в съдебната зала, мюзикълът е представен за първи път на Бродуей през юни 1975 в театъра на 46-та улица с участието на Гуен Върдън, Чита Ривера и Джери Орбах. Този път Боб Фос е провокиран от идеята да създаде сценичен екшън с драстичен холивудски език, а музиката на Кендър съвършено покрива режисьорската концепция. Шоуто получава 11 номинации за „Тони”, но отстъпва в почти всичките на другия бродуейски триумф от 1975 – „Балетна редица”. По ирония на съдбата „Чикаго” е отличено с шест награди „Тони”, включително за хореография, едва след възстановката на Бродуей през 1997. Велма и Рокси – две красиви млади дами, попадат в затвора заради убийство от ревност, но успяват да се измъкнат от правосъдието като прелъстяват адвоката по делото, който пък е майстор на най-невероятните съдебни машинации. Тази история е мрачно водевилно шоу с препратки към времето на сухия режим, гангстерите и Ал Капоне. Мюзикълът „Чикаго” недвусмислено пародира и класическата бродуейска комедия от онова време – например „Лейди, бъди добра!” на Гершуин, а също и прочутия немски музикален филм от същата епоха – „Синия ангел”. Последната кино-версия на „Чикаго” от 2002 бе с шест награди „Оскар”, включително за най-добър филм и за оригинална песен.
А през 1977 – отново за звездата Лайза Минели, този път в партньорство с Робърт Де Ниро, Кендър и Еб създават четири песни към филма на Мартин Скорсезе „Ню Йорк, Ню Йорк”. Сюжетът е повлиян от носталгичната ретро-вълна по холивудските продукции от 40-те и 50-те години на ХХ век с тогавашните звезди от екрана: Джуди Гарланд, Стенли Донън и Джин Кели. А заглавният хит на филма се превръща в еталонно изпълнение не само на Лайза Минели, а и на недостижимия и легендарен Франк Синатра.
„Самонадеяността на шоу-бизнеса – агресивна, безкомпромисна, ласкателна и ненаситна, едва ли има по-ревностни защитници от тандема Джон Кендър – Фред Еб” – пише един нюйоркски критик по повод поредната премиера на техен успешен мюзикъл. Що се отнася до екипа на „Звезден експрес”, ние можем само да добавим, че уникален талант като Джон Кендър ще остане недостижима, бляскава и легендарна звезда в историята на американската музика.

петък, 16 март, от 14.00 часа

Споделете

85 години от рождението на Джон Кендър

"Аида" на Верди с новогодишна премиера в Метрополитън

За страстта в музиката – с вдъхновения и петолиния

15 години квартет "Светоглас"

Bulgar Klezmer Band с концерти и творчески работилници в София

Най-важно е да се правят концерти за младите

ГЕРБ са проевропейски настроени само когато имат сметка от това

Думите и войната

Възстановиха "Лазарица" в режисьорския прочит на Крикор Азарян

ПРЕДАВАНИЯ

Програми

Радио България

За БНР