Радиоенциклопедия „Танцът на иглата”: Везмото разказва истории

Днес трудно можем да повярваме, че историята на везмото тръгва от… татуировките. Те са знак за принадлежност - към рода и племето, начин за разпознаване: кой е свой и кой чужд. Преди появата на писмеността, те са „езикът”, който разказва; плаши вражеските племена, които застрашават; измолва закрила от природните сили. С появата на облеклото, везмото се „прехвърля” от тялото върху дрехите. Променя ли се характерът на везмото? Цветовете? Символиката? Защо на изток извезват и до днес Лунен нефритен заек? Как с помощта на иглата Филомела успяла да избродира своята история? Легендата стигнала до Овидий, а оттам и до нас.
Според българската традиция, ако върху ризата на момата няма шевица, тя все едно е гола, тоест незащитена, не принадлежи към никой род, готов да я брани при посегателство.
Има ли значение къде и как се бродират фигурите във везмото? Защо, например, орнаментът зиг заг в отделните райони на България носи различно послание? А как да си обясним невероятната прилика и космополитност в шевици от Самоковско и в орнаменти от… индианските традиции? Шевицата е писмо, чиито букви вече сме забравили, за да прочетем изумителните истории, които са ни оставили предците.