Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доматът – от ацтеките до Куртово Конаре

Четвъртото издание на Фестивала на чушките и доматите, традиционните храни и занаяти – Куртово Конаре ще се проведе на 7, 8 и 9 септември 2012 г. на площада пред читалището. На снимката: част от миналогодишната кулинарна изложба – конкурс за най-вкусна лютеница.
Снимка: архив община Куртово Конаре
Томатл - плод, който нараства – с това име, дадено му от ацтеките поне 500 години пр. н. е., доматът векове наред ще поражда спорове: дали е плод или зеленчук? Забърква се в родствени връзки с картофа, патладжана и дори с беладоната, заради което дълго е смятан за отровен. В Южна Америка, откъдето е неговият произход, плодовете му са ползвани внимателно и то след сваряване.
С откриването на Америка започва и голямото пътешествие на домата. По Средиземноморието се появява около 1540 г. Предполага се, че и британският бръснар (по онова време съвместявал длъжността на хирург) Джон Джералд за пръв път видял домати в Испания. Лично започнал да ги култивира от 1597 г. Имало интерес: доматите не ставали за ядене, но пък ги харесвали за украса.
Прелюбопитни са приключенията на домата по света. През 1820 г. Робърт Гибън Джонсън безстрашно изяжда домат на стъпалата пред съда в Ню Джърси, за да докаже, че от домат не се умира.
През 1893 г. в биографията на домата отново се появява съдебна институция. В САЩ е заведено дело „Никс срещу Хеден”, в което трябвало да бъде изяснен спорът: плод или зеленчук е доматът. Върховният съд решил: доматът е зеленчук, понеже се хапва с основното ястие, преди десерта.
Първите ранни домати у нас са отгледани в Куртово Конаре през 1896 г. Това става благодарение на Александър Димитров, същият, в чиято мелница две години по-рано е смлян първият килограм червен пипер в България и то, разбира се, в Куртово Конаре.
Ето защо селището с особена гордост провежда Фестивал на чушките, доматите, традиционните храни и на занаятите. За дегустациите, конкурсите, майсторските занимания по направа на лютеница и за още много други прояви разказва Емилия Шушарова.

петък, 7 септември, от 16.00 часа
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35

"Музейко" – епизод 2: Минало

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..

публикувано на 18.11.25 в 16:35
проф. Албена Накова

Критичните и стратегическите суровини – преработване и добив

В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..

публикувано на 18.11.25 в 10:10
Д-р Николай Шарков

Приемственост, диалог, гарантиране на широк достъп до стоматологични услуги...

Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...

публикувано на 17.11.25 в 15:10