Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Емил Цейнски за новите икони и старите обувки

Емил Цейнски открива на 21 януари 2014 година в софийската галерия "Икар" самостоятелната си изложба "ARS MAGNA", в която е включил 43 графики и една икона.
Снимка: Емил Цейнски, личен архив

Днес в "Калейдоскоп" с нашия земляк Емил Цейнски си говорим за страстта му да създава икони и за нестихналата му болка по дома, приютена в "старите му обувки"...

Защото роденият и израснал в сянката на Белоградчишките скали творец от 1991 година живее в Италия.

Познават го като отличен майстор на икони. Но слабост му е графиката, изработена с финия класически рисунък на молива.

Екзотичен факт от творческата му биография са илюстрациите на Библията, които прави по поръчка на Ватикана.

Когато детството на Емил Цейнски станало вече спомен, той бил изправен пред необходимостта да избере път.


Възпитаник е на художественото училище в Казанлък.

Записва Духовната академия и за кратък период е послушник в Рилската обител.

С надеждата, че не греши, напуска България. А за из път си взема иконата на Свети Георги Победоносец- като единствен багаж...

В интервю за Радио Ватикана Емил Цейнски споделя още:

"Началото беше много трудно, започнах живота на клошар. Споделях градините на Милано и на централната гара с всички останали емигранти, нямащи нито дом, нито препитание. Тук, на нас емигрантите, мога да кажа, че най-много ни е помагала Католическата Църква. Не те питат кой си, какъв си. Ти имаш нужда, отиваш и ти дават хляб и не се интересуват от друго."



Живелите в чужди земи българи знаят, че никъде няма лесен хляб.

След пристигането си в Италия Емил Цейнски в продължение на няколко месеца живее от милостта на Католическата църква, която осигурява за бездомните топла храна и добри думи.

Добри думи, които Емил не разбира, защото когато тръгва за родината на Микеланджело, не знае италиански език...

"Когато трябва да оцелееш, мислиш само как да намериш храна и подслон. Няма място за изкуство", разказва за онова време Емил Цейнски. Време, което няма да забрави, защото е част от неговите уроци за живота. Време, което му е доказало, че нищо случайно няма. Време, през което, въпреки че спи на пейка в парка, Емил рисува.

Емил Цейнски живее и твори в Италия вече близо 25 години. Но уважението и високата оценка за неговото творчество днес не са причина да забрави кой му е помогнал и дал първия подслон; парка, който в продължение на месеци е негов дом и пази страховете му; първата изложба и първото телевизионно интервю, когато все още е само екзотичният чужденец, който няма какво да яде, но рисува вълшебно красиви икони.

"Иконите променят човека. Правят ни по-добри", убеден е Емил Цейнски.  

В родината обаче той е редил свои неща само веднъж- сега го прави за втори път- на 21 януари 2014 година, в софийската галерия "Икар". В колекцията, която показва, са включени 43 графики и една икона. Темата е религия, философия, житейски космос. Творбите ще останат в столичната галерия до 2 февруари 2014 година.

Икони на Емил Цейнски са подредени в параклиси и църкви, намираме ги по страниците на религиозни издания, греят в молитвените кътове в домовете на обикновени хора и популярни личности, пътуват по света- в Гърция, Франция, Швейцария, Германия, Канада, Япония, Австралия.

Но най-ценна му е иконата, която е оставил в дома на своята майка. Защото той все така вярва, че няма по-удобни от "старите обувки" на душата...

По публикацията работи: Ваня Минева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Време за награда

В края на празничната за предаването година с удоволствие споделяме, че това, което с любов, професионализъм и постоянство правим в продължение на три десетилетия, е забелязано и оценено от студентите и преподавателите от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. На 17 декември на тържествена церемония в аулата на..

публикувано на 25.12.24 в 11:33
Анита Николова

Учителите, които вдъхват интерес и любов към словото

Сред участниците в конкурса на предаването "За думите" по повод на 30-ата му годишнина се открои група от учители, някои от които бяха наградени за текстовете си. Ролята на учителя по български език и литература не се изчерпва с добрата подготовка на учениците по "предмета". Също толкова значим, ако не и повече, е личният пример за отношение към..

публикувано на 14.12.24 в 11:50

Андрей Дреников: Безпаричието не е толкова страшно, колкото безчовечието

Един от обичаните и талантливи наши съвременници, които поканихме да отговорят на въпросите "Коя е любимата ви дума" и "Как ще продължите изречението "Българският език е…", беше композиторът Андрей Дреников. Забележително е как в отговорите ясно изпъкваше личността на всеки от запитаните. С обич и признателност пазим тези ценни мигове в звуковата..

публикувано на 10.12.24 в 13:35
Георги Господинов

Георги Господинов: Ние сме направени от това, което говорим

В интервю за празничното издание на предаването "За думите" писателят споделя тревогата си за езика: "Това, което е притеснително, и най-тежките процеси днес, са свързани със злоупотребата с езика…Имам предвид счупването на разговора помежду ни и ползването на езика като пропаганда и като фейк… В момента думите и нещата са се разделили и се..

публикувано на 05.12.24 в 10:31

Стефка Евстатиева: Харесвам непринудеността в общуването между хората

През м. април 2010 г. предаването "За думите" се обогати с нова рубрика – "Моята любима дума". Задавахме два въпроса на обичани, изявени и доказали се в своята област наши съвременници – "Коя е любимата ви дума" и "Как ще продължите изречението "Българският език е…" Разбира се, не сме се и помисляли, че човек може да си има една любима дума от всички..

публикувано на 01.12.24 в 09:45