Майкъл Лий: Рискът от руска военна намеса в Украйна е много малък

Рискът от руска военна намеса в Украйна е много малък. Той не може да бъде изключен напълно, но вероятността е много ниска. Външният министър Лавров потвърди, че Русия няма намерение да се меси във вътрешните работи на Украйна. Той потвърди и принципа за териториалната цялост на Украйна. Въпреки това, събитията може да излязат извън контрол. Ако сепаратизмът в Крим се засили и прерасне в насилствени инциденти, не може напълно да се изключи възможността Русия да се изкуши да се намеси. Това заяви в интервю за предаването „Събота 150“ анализаторът Майкъл Лий от Германския фонд „Маршал“. Сър Майкъл Лий е старши съветник в организацията и е специалист по европейската политика на съседство. Кариерата му преминава близо 30 години в Европейските институции, занимавал се е предимно с разширяването на съюза, беше Директор на Главна дирекция „Разширяване на Европейската комисия“.

Според него не може да се прави пряко сравнение между събитията в Грузия през 2008-а година и сегашната ситуация в Украйна: Руската интервенция в Грузия беше предизвикана след серия от събития, включително непохватните действия на властите в Тбилиси. Обстоятелствата днес са доста различни. Съгласен съм, че присъствието на руско говорящо или етнически руско население в Украйна може да се превърне в претекст. Но отново подчертавам, че към днешна дата рискът от подобно развитие е много малък.

На въпрос дали може да се очаква икономическа ответна реакция от Русия спрямо доставките на природен газ, Лий отговори:

Много инициативи бяха предприети от западни държави като Германия, САЩ и други в ЕС, за да убедят Русия да участва в усилията за спешна икономическа помощ на Украйна. Страната наистина е изправена пред риск от банкрут. Твърде рано е да кажем, какъв е интересът на ръководителите в Москва – дали да помогнат да се избегне тази украинска катастрофа, или да отвърнат с икономически натиск, какъвто вече видяхме предишните месеци. Според мен, когато Москва си направи добре сметката, ще разбере, че е в неин интерес да реагира умерено.

Според него не може да се пренебрегне рискът, ако украинците нямат пари да си платят сметките за газа на „Газпром“:

Този риск не може да бъде отписан. И в миналото газовите доставки се използваха за политически цели. Намалението в цената на газа и 15 те милиарда заем, обещан от Русия, бяха при условие, че Украйна се отказва от споразумението за асоцииране с ЕС и се присъедини към Митническия съюз на господин Путин. След като тези условия вече не са на лице, е много вероятно Русия да преразгледа заема. Вторият транш по него вече е замразен, докато Москва разбере какво ще е новото украинско правителство. Ще видим какво ще се случи с цените на газа. Ако доставките напълно се отрежат, включително и транзита за Западна Европа, това би било крайно сериозна стъпка. Надявам се, Москва да устои на изкушението да поеме по този път.

На въпрос трябва ли ЕС да вярва на досегашните опозиционни лидери, той отговори:

Ако лидерите на опозицията, които вероятно си мислят, че са спечелили от сблъсъка на Майдана, решат да правят правителство на националното единство, без да преследват членовете на Партията на регионите, тогава може да имаме представително преходно управление, което да подготви страната за президентски и парламентарни избори. Така ще се дадат гаранции както на Запада, така и на Русия. Според мен и дума не може да става за финансова помощ от ЕС, преди формирането на правителство, което да е считано за легитимно от по-голямата част от украинското население.

Има разлика между изборната демокрация и либералната демокрация. През последните години в Украйна имаше избори, които бяха определени като преобладаващо свободни и честни от международните институции. Но както вие намеквате, това не е достатъчно, за да има истинска либерална демокрация. Феноменът който описахте, включва елементи на корупция, злоупотреба с власт и търговия с влияние в парламента. Той определено противоречи на истинската представителна демокрация. В Украйна се случи нещо като революция. Част от причините за нея, е фактът, че олигарсите се разграничиха от предишния режим. Остава да видим как те ще реагират на политическите промени през идните месеци. Съгласен съм, че борбата с корупцията и със властовите злоупотреби е абсолютно необходимо условие, ако ще се гради либерална демокрация в страна като Украйна, или както казахте, в страна като България. Интересен факт е, че след освобождаването на Юлия Тимошенко, не беше приветствана като лидер на сегашната революция. Според мен хората си спомнят за Оранжевата революция и разочарованието, което последва. Самата Тимошенко заяви, че няма намерение да става премиер, но можем да допуснем, че иска да се кандидатира за президент. Това не би било възможно ако не беше революцията, защото Тимошенко имаше криминална присъда. Нека изчакаме, дали тя ще има сега законовото право да участва в изборите. Във всеки случай, намеренията на опозицията е да се върне парламентарното управление в Украйна. Така че президентът в бъдеще няма да има толкова големи правомощия, както г-н Янукович. Колкото до останалите опозиционни лидери от Майдана, те трябва да се докажат – дали наистина искат да скъсат с корумпирания модел на политика в Украйна. Твърде рано е да се правят заключения.

Всяко бъдещо споразумение с МВФ ще зависи от сформирането на отговорно правителство и от консенсус на украинските власти за реформи – включително премахването на субсидиите за горивата, което е крайно непопулярно. Така че, евентуална сделка с Фонда е по-дългосрочен процес, и е въпрос на месеци, а не седмици. В същото време финансовите нужди на Украйна са спешни. Ето защо, ЕС и САЩ, които имат интерес от стабилност в страната, трябва да решат как да се направи финансов пакет за незабавно подпомагане на украинските финанси.

Съвършено ясно е, че няма консенсус между страните-членки дали да се предложи така наречената „европейска перспектива за присъединяване“ на Украйна. Но в основополагащите договори на съюза е записано, че всяка европейска държава, която споделя основните ценности на съюза, може да кандидатства за членство. Но за момента няма условия за подобно предложение. Би било много контрапродуктивно ЕС да дава сигнал на Русия, че геополитически се опитва да привлече Украйна в своята орбита. Много европейски столици си дават сметка, че по-мъдро би било да се поддържат тесни търговско-икономически връзки с Украйна, като в същото време се взима под внимание желанието на близо 1/3 от населението да остане в тесни контакти с Русия. Малко беше коментирано, че предложеното споразумение за Асоцииране беше и е в пълно съответствие с договорите за свободна търговия между Украйна и Русия. То противоречи на руския митнически съюз, но самият той не отговаря на някои международни ангажименти, поети от Москва. Няма обаче никакъв проблем Украйна свободно да търгува едновременно с ЕС и Русия, коментира Лий.

Спомняте си от предишното разширяване на ЕС, колко дълго време трябваше да мине от падането на комунизма, до фактическото присъединяване на България. България трябваше да чака почти 2 десетилетия. Украйна още не е достигнала дори началната точка, както това направи България след падането на комунистическия режим. Знаем колко труден път извървя страната ви преди да поеме по пътя на истинската либерална демокрация. Така че, на практика за Украйна такова предложение е невъзможно към момента. Но дебело подчертавам, че нито един лидер в ЕС не е казвал, че Украйна никога няма да се присъедини. А член 49 от европейския договор все още е валиден, обясни Майкъл Лий.