С вино от прастар български сорт утолил жаждата си млад момък с исполински ръст и... надвил страховит лъв. Звярът вкаменявал от страх населението близо до селището, станало много по-късно столица на българската държава - Велики Преслав. Така гласи една древна легенда в Североизточна България. Знае се, че е имало и такива времена по нашите земи. Хората се изумили от внезапния, неудържим приток на сила в младия мъж и нарекли лозата и виното от нея с името на юнака. Димят!
Оттогава досега белият винен и десертен сорт грозде „димят” се цени много в нашата страна. От гроздето се получава чудесно трапезно вино и висококачествен материал за конячен дестилат и уханно бренди.
Прясното грозде и неговата буйна рожба – виното, от хилядолетия са ценени от човека заради неповторимите им качества. Те са и храна, и вълшебен еликсир, и лек. Гроздето е сред плодовете с много високо съдържание на захар - около 20 на сто. То съдържа монозахаридите глюкоза и фруктоза, които директно навлизат в кръвта и чрез нея стигат до всяка клетка на нашия организъм. Учените твърдят, че червеното грозде преборва раковите клетки. Плодът като цяло спомага за усвояването на белтъчините, действа изключително благоприятно на сърцето. Прясното грозде и сокът му имат още много чудодейни свойства за целия организъм на човека. Терапията с прясно грозде и с вино са практикувани от дълбока древност при хора, чийто организъм приема лечението с тях.
Огнената ракия, също позната от хилядолетия, е още по-силен антисептик от виното и в малки количества е препоръчвана като лекарство и успокоително средство.
При простуда конякът действа много по-бързо и здравословно от всяко хапче. А в компанията на кафето и на приятелите ни ароматите му изпълват сетивата ни и остават в съзнанието ни завинаги.
Казват, че денят става още по-хубав, aко сутринта отпием първо няколко глътки шампанско... Тогава и настроението ни е искрящо като него, пенливо и открито за радостите на живота.
Учени в областта на земеделието: професор Димитър Бабриков, доцент Галя Дякова, доктор Ваня Йончева, доктор Ваньо Хайгъров, както и сомелиерът Мария Йорданова, разказват за божествените плодове на лозата - гроздето, виното, шампанското, ракията и брендито.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
