Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Еликсир на живота”: Божествена наслада от грозде

БНР Новини




В ясна, звездна нощ през най-студеното време древните винари запретвали ръкави и пристъпвали към едно от свещенодействията на занаята си – претакането или избистрянето на виното след тихата ферментация. Първи път – около месец след нея и втори път – през Малък Сечко, февруари. Тогава, при претакането, буйната рожба на гроздето започва да „гълта” чистия въздух, насища се с него и тръгва да омайва всеки, до чието небце се докосне... Искрящ еликсир! Взел и сладостта, и безценната кисела жилка на майка си – гроздовата мъст. Смачканото грозде. В тъничката ципа на неговите зърна е скрита магията на виното – бяло, розе, червено или пенливо вино. Казват, че в младото вино има всичко, което може да изпълни душите ни с радост. Искрите от буйния му огън палят мигновено кръвта ни... Но старото вино, отпивано на бавни глътки, е това, което влива в нас еликсир от магия и страст. Жарава, чиято топлина и тайнство дъъълго догарят в нас и след последната ароматна глътка.
Стареенето на виното е невъзможно без буретата, където чудодейната напитка трябва да остане, докато узрее. Да попие още аромати и вкусове от дървото. Майсторлъкът за правене на бурета е толкова стар, колкото и самото вино. Тънкостите му се предават от поколение на поколение.
Съвременните технологии и съдове за ферментация на гроздовата мъст позволяват процесите да се следят с точност, за да се запази финеса на всеки аромат, след което всяка уважаваща себе си изба налива виното или дестилата за бренди в бурета. В тях напитките отлежават. Ракията също обича буретата – черничеви, черешови, тя също щедро приема ароматите и цвета на дървото. Само виното и дестилатите знаят колко трябва да останат в буретата, за да достигнат своята зрялост. Всяко вино, всеки дестилат си имат своята продължителност на развитие, докато в един момент се превърнат в най-омайното вино или в златисто, палещо и ароматно бренди.
Енолози и бъчвари разказват за своите древни занаяти: доцент, доктор Татяна Йончева; доктор Ваньо Хайгъров; доцент, доктор Мирослав Иванов; майсторите на бурета Цветан Николов и Марко Йончовски от село Врачеш, община Ботевград.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54