Предлагаме ви любопитна предвеликденска „обиколка” с различни, интересни и характерни посоки и обичаи по света. Разбира се, започваме с българските маршрути:
• Какво знаем за Килифаревския манастир? Къде се намира тази свята обител с богата културно-историческа памет?
• Доста се говори за софийската Мала Света гора. А колко са храмовете и манастирите в община Драгоман? Защо в някои селища жителите наричат себе си Светогорци? – Напоследък българите избират да посрещнат празниците извън дома. Колоните автобуси и коли бързат да преминат българо-сръбската граница, за да продължат нататък по различни европейски маршрути. Става така, че обикновено виждаме по-далечните обекти, а по-близките, също толкова интересни, все отлагаме за някой друг път. Може да го направим сега. Отделете си време за община Драгоман.
• В петък преди Великден не се работи. Но е времето за месене на Великденски хляб, един от символите на вярата. Колко вида специални хлебчета се приготвяли за този ден, според българската традиция?
• Кой в Полша е имал право да боядисва яйца? Какво се случва с всеки неканен гост, попаднал не на място по време на ритуала? – Запознайте се с етнографските региони и с начините им за украса на великденските яйца. А какво представлява постният жур? – Дори да не пътувате, нищо не пречи да си омесите великденски кекс, полският вариант на козунака. За това кулинарно пътешествие ще ви помогнем и с рецепта.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
