Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиотеатърът за деца представя „Емил от Льонеберя”

„Емил от Льонеберя - така наричаха едно момче, което живееше в село Льонеберя. Той беше палаво и упорито хлапе, далеч не толкова добър като вас. Въпреки че изглеждаше добричък, честна дума. Когато не крещеше. Имаше кръгли сини очи. Изглеждаше някак много добродушно и човек би помислил, че Емил е същинско ангелче. Но това би било най-голямата заблуда.”
През 1944 година Астрид Линдгрен изпраща в издателство първата си книга („Пипи Дългото чорапче”) и в края на придружаващото писмо добавя: „Поверявам ви този ръкопис с надеждата, че няма да се обадите в социалните служби.”
Прочетох някъде, че според мнението на психиатрите Пипи и Емил от Льонеберя са типични случаи на хиперактивни (ADHD) деца. Да, те не са деца, които ще стоят мирно в класната стая и ще си мълчат, когато възрастните говорят глупости. Но Пипи сякаш повече я бива да спори, а Емил предпочита да действа. Емил неуморно прави бели и не се знае дали той ги търси или те сами го намират. На него не му е известно кое е беля и кое не е, но не престава да експериментира. След случая, когото за втори път си заклещва главата в супника, за да покаже на сестричката си как го е направил миналия път, Емил строго спазва едно правило - никога повече да не повтаря същата пакост. Затова винаги измисля нова.
Романът „Емил от Льонеберя” е публикуван през 1963 година и ни запознава с още едно непослушно дете, още един светъл пример за всички деца, които не вярват в правилата преди да са ги проверили лично. Според изследването „Деца за библиотеките, библиотеки за децата” на сайта за книги  „Аз чета”, „Хари Потър”, „Пипи Дългото чорапче” и „Емил от Льонеберя” са най-често крадените детски книги от българските библиотеки. Това хубаво ли или е лошо? На мен новината, че децата крадат книги ми се вижда по-скоро хубава.
„Емил от Льонеберя” можете да слушате в петък, на 2 май от осем часа сутринта по програма „Христо Ботев”.
Драматизацията е на Яна Добрева. Постановката е на Цветан Цветанов - Молловски и е от 1991 година.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05