Откриването на дестилацията дължим на древните алхимици в Китай, Египет и Гърция, които най-вероятно независимо едни от други открили този важен и сега процес. Благодарение на него става възможно и получаването на розова вода. В най-стари времена го постигали чрез единична дестилация.
„Българският розопроизводител използвал двойната дестилация за добиване на розова вода и на розово масло. Метод, който той познавал отдавна при варенето на ракия. Много изследователи твърдят, че двойната дестилация е дело на производители от други страни на Европа. Проучването на арабски източници, обаче, показва, че в тях няма данни за използването на двойна дестилация”. Твърдение на историка Косьо Зарев в книгата му „Българското розопроизводство и традиционната култура”.
В нея той отбелязва още: „Минималното количество розово масло, което се получавало, се продавало на араби и индуси. Но в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век то започнало да се търси в големи количества на европейските пазари от парфюмерийните къщи. И тогава двойната дестилация, която използвал българският розопроизводител, довела до утвърждаването на българското розово масло като ненадминато по количество и качество”.
Доктор Косьо Зарев е създател на Музея на розата в град Казанлък, разположен на територията на Института по розата и етерично-маслените култури. Сред ценните експонати там са и стари медни казани за варене на розовия цвят и за получаване на розова вода и розово масло. За историята на розоваренето и за методите на извличане на маслата от етерично-маслените култури разказват специалистите от института доктор Ана Добрева, инженер Айша Хайрол и асистент Веселина Баджелова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
