Легенда от епохата на Великите Моголи разказва, че розовото масло станало популярно след сватбеното тържество на принцеса Нур-Джихан и императора Джихангуир. За церемонията каналите на градината в двореца били напълнени с розова вода. Под палещото слънце етеричното масло от нея изплувало на повърхността. Когато го събрали, разбрали, че се е получил траен парфюм с неповторимо ухание. Оттогава розовото масло добило слава, която и сега е ненадмината. Най-изисканите „носове” в съвременната парфюмерия сътворяват своите омагьосващи парфюми на основата на розовото масло. Благодарение на неговите съставки уханието им се запазва дълго време и кара милиарди сърца по света да бият по-силно – буйно, смело, страстно, с порив за живот. От векове чистото розово масло е използвано за лечение, хармония и наслада.
Парфюмерията е най-ярката сфера на приложение на маслата от етерично-маслените култури. Почти неизвестното здравечово масло придава на парфюмите искрящи нотки, а лавандуловото масло било използвано още от древните египтяни не само като благоухание, но и като средство за балсамиране.
Терапевтичните свойства на етеричните масла също са известни от началото на тяхното откритие. Добре изразените им бактерицидни свойства се използват за получаване на лекарства. Лавандуловото масло се прилага обикновено външно при всички видове проблеми с кожата и косата, при изгаряния, срещу ухапване от насекоми. Лавандулата дава повод и за въвеждането на термина „ароматерапия”. А специалистите съветват: „Ако за първи път започвате да се занимавате с ароматерапия, започнете от лавандуловото масло!”
Ароматните води от етерично-маслените култури имат още по-широко приложение в битовата и във висшата козметика. Козметиката също така е немислима без продуктите конкрет и абсолю, които се извличат предимно от цветовете на розата и лавандулата. Те са в основата на кремове и лосиони за поддържане на здрава и еластична кожа.
В хранително-вкусовата промишленост етерично-маслените култури се използват преди всичко като консерванти и подправки.
За продуктите от етерично-маслените култури и тяхното широко приложение разказват доцент Ана Добрева, професор Недко Недков и асистент Веселина Баджелова от Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
