С колко точно процента страните-членки трябва да се натоварят още?
На този въпрос в предаването "Събота 150" отговори еврокомисарят по климатичните промени Кони Хедегор:
Ние от комисията предложихме намаление са емисиите за всички държави като цяло с 40% към 2030г. спрямо нивата от 1990г. Това пътят на ефективно спестяване на разходите, трансформирайки икономиката ни в ниско-въглеродна в средата на този век. Все още обаче не е решено как ще се разпредели това и с колко процента по-малко емисии ще трябва да се ангажира всяка отделна страна-членка.
Вярно ли е, че се заформя нещо като коалиция от държави, които не желаят повече да се обвързват и да отиват на 40% по-малко емисии? И дали е вярно, че България е в тази коалиция – вие се срещнахте тази седмица с нашия министър-председател.Имах възможността да се срещна с премиера и в отделна среща – с вашия президент. На този етап не знам дали България ще бъде част от такава коалиция. Аз посочих моите аргументи и призовах вашето правителство и президент да се отнесат положително към предложението за намаляване с 40% на парниковите газове. То е постижимо! И е съвместимо с другите наши приоритети. Ще ви дам следния пример – всеки ден от годината 28-те държави от ЕС плащат общо 1 милиард евро или 2 милиарда лева на Путинова Русия, на Катар, Саудитска Арабия, Либия и така нататък. Нима това е мъдра икономическа стратегия? Не е ли по-добре тези пари да се инвестират във възобновяеми енергийни източници или в повече енергийна ефективност? Не е ли по-добре да спестите пари, отколкото да ги пращате на Путин? От такъв тип мащабно мислене имаме нужда днес – кое най-добре ще служи едновременно на нашия икономически интерес, енергийна сигурност и работни места.
Преди една година в интервю вие ми казахте, че България е 4-5 пъти по-неефективна в използването на енергията спрямо средното европейско равнище. Виждате ли някакво подобрение днес?
България все още е най-енергоемката държава-членка в съюза. Имате най-висок енергиен търговски дефицит.
Следователно, не мислите ли, че не става дума за неспособност да се реформираме, а по-скоро за енергийни лобита и интереси, свързани с разпределението на парите. Видяхте в София по време на дискусия как различните енергийни сектори се конфронтират, защото едни могат да изгубят от климатичните реформи за сметка на други. Знаете за решенията на правителството през последните месеци относно таксата за достъп до мрежата за ВЕИ-дружествата. Не е ли очевидно, че България върви в обратната посока?
Няма да се преструвам, че съм експерт по българската енергийна политика. От всички данни и цифри, които анализираме в Европейската комисия, аз виждам, че България има огромен потенциал в развитието на енергийната ефективност – за индустрията и за домакинствата. Излизайки от разгорещен дебат в София, където на едно място бяха представители на енергийния сектор, на възобновяемите енергоцентрали и на неправителствените организации, осъзнавам, че има различни интереси. От българите зависи да решите, кой е най-добрият път за вас. Според мен ако има обща регулация в ЕС, ако има обвързващи цели за намаляване на емисиите, те ще стимулират правителството да върви в правилната посока. Просто не мога да разбера, как днес Европа, изправена пред кризата с Украйна и Русия, не може да се вземе в ръце и да намали зависимостта си от вноса на горива. За някои държави, това би означавало да започнат хидравлично пробиване за шистов газ. За други – да заложат на повече възобновяеми енергоизточници. За трети – това значи да работят още повече за ефективното използване на енергията. Според мен България има много възможности, но няма логика в това да потребяване толкова много ток. Това важи особено за домакинствата, защото най-евтината сметка и за тази енергия, която не потребяваш.
Сега обаче няма обществена подкрепа за това. Много българи са против либерализацията на пазара – те вярват, че най-евтиния ток е от старата АЕЦ "Козлодуй", а най-скъпия от идва от зелената енергия, която е с лош имидж у нас.
От вашия президент разбрах, че ако се откажете да дадете 10 милиарда за нова атомна централа и вместо това част от тези пари инвестирате за енергийна ефективност, то тогава няма да имате нужда от допълнителни мощности. Данните наистина сочат, че България произвежда повече енергия, отколкото може да използва. Това е много скъп начин да се води енергийна политика. Това ме връща на въпроса защо не вложите сили в повече ефективност. Тя е добра за спестяване от енергийни сметки, добра е за климата, а също и за създаването на работни места в строителството. Ако санирате сгради и изолирате индустриални комплекси, парите ще остават във вашата икономика, вместо да отиват за внос от чужбина.
Тъй като споменахте енергийната сигурност, а пък и участвате в колежа на комисарите, дали там колегата ви по енергетиката Гюнтер Йотингер постави на обсъждане решението за замразяване на газопровода Южен Поток и ако да – вие подкрепихте ли го?
Знам, че колегата ми Йотингер е бил тук миналия петък, за да обсъди с правителството ви как по най-добрия начин да се подходи в тази ситуация. Преди за се започне такъв голям проект има определени изисквания, които трябва да спазвате. Докато те не бъдат изпълнени, проектът не може да продължи. Това, че газът е по-добър от въглищата и петрола, не означава, че не трябва да се съобразявате с екологичните изисквания, когато строите големи инфраструктурни обекти за преноса му. Правилата са еднакви за всички страни-членки на ЕС. Ако те искат да заменят въглищата с газови централи – това не е лошо. Но газът може да е само преходна технология към бъдещето. Защото колкото и да разчитаме на него, той все пак е изкопаемо гориво в дългосрочен план, ще свърши. В родината ми Дания когато бях дете всички подгряваха вода с нафта. Това навремето беше нормално, но не и днес, защото вече използване природен газ. После започнахме да го заменяме с биогаз и с възобновяеми енергоизточници. Не можем просто днес да си запазим старите енергийни методи, а да започнем да мислим за климата след 20 години.
Притеснява ли ви, че България може да не изпълни ангажиментите си в екологичния сектор, защото Еврокомисията спря еврофондовете по Оперативна програма "Околна среда" вследствие на нередности по обществените поръчки?
Не съм запозната с детайлите относно причините за замразяването на парите. Мога да кажа следното. Страна като България, която получава много средства от различните пера в европейския бюджет, трябва да се съобразява с новите предварителни условия, които поставихме в този бюджет. Ако искате да продължите да получавате тези средства, трябва да спазвате тези изисквания – било то екологични, било то свързани със системите в земеделието или с финансирането на енергийна ефективност. В новият евробюджет има повече условия, отколкото в предишния. С други думи Европа вече не казва – „ето гърнето с парите, заповядайте!“ Европа все повече ще казва: „можете да вземете определена сума пари, само ако изпълните тези изисквания, така че да допринесете за общата посока, в която всички заедно сме решили да вървим“.
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg