Радиоенциклопедия „Етерично-маслени култури”: Легенди и приказки за розата

Свещено цвете за много народи, розата от древни времена е символ на божията благодат, на любовта и красотата. Много често, споменавайки Дева Мария, към името й добавяли и думата „роза”,„Мистичната роза”, „Кралицата на свещената розова градина”... А в съставките на мирото неизменно влиза и розовото масло.
В Библията се казва, че розите в райските градини били бели, но почервенели от свян, заради привличането, което се породило между Адам и Ева. Сред всички народи подарената червена роза разказва най-добре за чувствата на влюбените, след което могат да прозвучат и очакваните нежни думи.
Уханното цвете е признато и като символ на прераждането и затова в старо време древните народи са поставяли на гробовете на близките си рози. Богинята на подземния свят Хедека е изобразявана с венец от рози. В Индия богинята „Великата майка” била известна като „Свещената роза”. В древен Китай червената роза била наричана „Цветето на богинята”.
В България благословеното растение също е знак за любов, за тайнство и пречистване. Няма по-силен израз на чувствата и преклонението пред живи и мъртви от букет червени рози.
За вярванията, легендите и празниците, свързани с розите, разказват Петя Банкова – историк и етнограф, Веселина Баджелова – асистент в Института по розата и етерично-маслените култури и Снежана Бижева – екскурзовод в Музея на розата в град Казанлък.