Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен в бяло…

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Нелогично, абсурдно и, уви, съвсем реално съчетание: „забравен паметник”! Уж е поставен, за да напомня. С годините по  каменната му снага плъзва ерозията на времето. Състарява се като човек. Пукнатини - бръчки обхващат в мрежа мраморното му лице…   
Колко пъти в забързаното всекидневие се е случвало да преминем край подобен мемориален знак?! Паякът на угризението ни сграбчва за миг. После отминаваме, пришпорени от собствените си грижи…
Кога сме себе си? Когато бързаме, за да се докажем в нечии очи?!
Или когато сме далеч: от служебния канон, от ръмжащия вой на автомобилите, задавени от амбиция да стигнат някъде първи – там долу, в ниското…
Високо горе в планината състезанието става безсмислено. Панорамата разкрива други гледни точки, различен хоризонт.  
В такъв един ден, на планинската пътека ще ни се покаже Споменът. За всеки той изглежда различно. В Мальовишкия дял на Рила носи белия полъх на Лавина, затрупала преди половин век шепа млади алпинисти…В тяхна памет Блага Димитрова пише книгата „Лавина”. Направен е филм, поставен е мемориален знак.
Колко ли хора са минали за тези години покрай същата, вече захабена и олющена плоча, с отчетливи следи от разрухата на  рилския сняг и летните  жеги?!  
Петър Павлов казва за себе си, че не е от заклетите планинари, които всяко свободно време са по пътя към някой връх. По свой начин обича туризма. И когато веднъж мальовишката пътека го отвежда тъкмо до това място, решава с приятели и съмишленици да възстановят мемориалния знак, с него - и спомена за загиналите алпинисти.
Както отбелязва в „Лавина” Блага Димитрова, „Ние сме онова, което прави от нас любовта”.





БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35