Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

3 октомври - Европейски ден на птиците

Отбелязваме Европейските дни на птиците 2014 със събития в 11 града в страната тази събота.

Какво ви впечатли най-много в Париж? - питам един български фермер след посещението му във Франция. Той не се и замисля. Бързо и категорично реагира: „Нямаше врабчета! А много гледах…”.
Впрочем, тъкмо в Париж през март 1902 г. (обърнете внимание на годината) е приета Конвенция за защита на полезните птици. Тя влиза в сила през декември 1906 г. По-късно, през 1950 г. документът е актуализиран. Климатичните промени още повече са влошили условията за местообитания. Междувременно са изчезнали и други видове птици.
Уви, напоследък врабчета започват да липсват и в някои български градове. Колко са совите в София? Жителите и гостите на столицата едва ли го знаят. Нищо че емблематичната статуя в центъра е със сова в ръце. Любопитен детайл: по време на конкурса за избор на птица, характеризираща София, най-много гласове събра …големият синигер.
Различни пернати красавци стават част от гербовете на градове и държави по света. Имало ли е птица Ливер? Трудно някой ще ви каже. Но може да видите изображението й от 1350 г. върху  градския печат на Ливърпул. Лесно е да се направи връзка с името на града…
Кой е символът за щастие и любов в Ахтопол? - Кукумявката Агао! Според преданието, тя спасила двама влюбени. В нейна чест селището било наречено Агаполис, град на Агао.   
Съществувал ли е Феникс? За митичните му възкресения от пламъците разказват легенди и в древен Египет, и в Арабската пустиня, на европейския континент, в Южна Америка…
Извън митологията, тъжната статистика гласи, че в момента над 1200 вида пернати обитатели са застрашени от изчезване. Данните включват и 20 вида от България. Нищо, че страната ни е сред благословените да се радва на близо 420 вида птици.
През есента започва бурната миграция на ятата към по-топлите места, повод 3 октомври да бъде избран за Европейски ден на птиците. В международната програма с разнообразни прояви се включват и 11 от големите български градове.
Емоционални срещи може да имате и в много малки  места у нас, като сакарското селище Левка. Географски се намира в Хасковска област, близо до границата с Гърция и Турция. Което ще усетите по постоянно пищящите сигнали на мобилните оператори. Докато ходите из селото, непрекъснато ще ви „прихваща” ту един, ту друг - да се чуди човек къде  е…
И все пак, „Вие сте в едно от най-богатите места”, гостоприемно ни посреща Петя Карпузова. Богати на какво? - очакваме да разберем с любопитство. Тя е в екипа по Програмата за възстановяване  на белошипата ветрушка. Централата е в Спасителния център за диви животни в Стара Загора. Там е нещо като яслата за малчугани. Как продължава пътят на белошипите ветрушки в Сакар? Много търпение, грижи и любов са необходими, за да се възстанови силно застрашеният от изчезване малък вид сокол - белошипа ветрушка.
До средата на XIX век белошипата ветрушка е била широко разпространена в България. Употребата на пестициди и отрови, а по-късно изоставянето и обрастването на пасищата, както и климатичните промени, водят  буквално до изчезването на вида. Районът на Сакар е благоприятен за адаптиране и разселване на малките птици. Павлин Желев ни помага да разберем как това се случва.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54
На ХV-ия фестивал журито обяви Десислава Мусинска за победител на FameLab България 2025

Десислава Мусинска – българският глас на науката на FameLab

Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...

публикувано на 25.11.25 в 13:25
Афиш на събитието

Вроден ли е страхът ни от змиите? Експерт обяснява

Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..

обновено на 25.11.25 в 13:22