Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бежанците - вечната балканска карма

Весела Ляхова и романа й „Бежанци"

Балканите, а следователно и България, както гласи клишето, е земя на кръстопът и през нея преминават всякакви потоци хора - от изток на запад - днес, от запад на изток - в миналото, а в самата бурна история на полуострова - и в неговите предели. Един роман за бежанци със същото заглавие - „Бежанци” на Весела Ляхова, разказва за тази вечна балканска орис никой тук да не се чувства на мястото си.
Историята, която описва романът, е за българите от Беломорска Тракия, които - принудени от сляпата история, но и от слепите балкански правителства, оскотели от национализъм и реваншизъм, с които тези самозабравили се властници преследват мирното балканско население, след мъки и унижения изоставят роден дом, за да се преселят в България. Това е епичен разказ за мирен труд и хайдушки обири, за родолюбив подвиг и престъпни предателства, за заблуди и користи. Всичко това се проследява в обрулените съдби на тези наши сънародници, в техните илюзии и горчивата реалност, с която се сблъскват. Горчива не само там, в Беломорска Тракия, но и тук, в уж майчинската родина България.
Разговаряме защо бежанското, вечното преселение, насилствената миграция са такъв тежък кръст, който всички балкански народи носят: българи са прогонени от Румъния, Гърция, Турция и Сърбия, гърци са прогонени от Турция, турци са прогонени от България и Гърция…Народите сякаш плащат дан за късогледата и безчовечна политика на своите правителства. Както казва бащата на Благой Шклифов, Стефан, един също прогонен българин, но от Егейска Македония: „Що да зборваме за българската политика, дай я на дяволо!”
Та именно за това дойде реч в този брой на предаването „Премълчаната история”, в което участват Весела Ляхова, автор на романа „Бежанци” и доц. д-р Димитър Йончев, историк във Военна академия „Г.С.Раковски” - за дяволите, които са налазили Балканите и те не могат да си поемат дъх от тях.

8 октомври




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05