Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пориви и покруси преди четвърт век

Снимка: архив

Новата българска история би могла да се опише сякаш само с две думи - пориви и покруси. Парадигмата се повтаря непрестанно: 1878 е поривът от Освобождението, но и покрусата от разделената България. Може би само през 1885, годината на Съединението, поривът не е последван от покруса. Но пък за сметка на това ХХ век гъмжи от кризисни покруси след българските пориви: 1913, Първата национална катастрофа, идва след порива и възторга на Балканската война, 1919 с Ньойския договор идва Втората национална катастрофа, последвала поривната надежда, че България ще успее да поправи несправедливостите на 1913 г., поривът от присъединяването на Южна Добруджа е последван няколко години по-късно от покрусата на наложената по съветски модел тоталитарна диктатура. Нашето поколение също може да каже, че е преживяло поредните пориви и покруси в българската история, не може да се каже обаче дали за радост, или за жалост.
Поривът на 1989 г. беше последван от няколко покруси на прехода, които в момента са се материализирали в едно усещане за провал, за пробив, за нещастие. Не така беше обаче през 90-те, когато българите силно се надяваха, че най-после ще намерят онзи път, който ще ги изведе към добруване и успехи. За голяма част от тях тази надежда беше свързана със създаването на СДС – политическа партия, която вече е отдавна е в историята, поне в тогавашния си вид. За процеса на нейното създаване, за споровете, благополучията и неблагополучията се е нагърбила да ни ги разкаже една забележителна книга, дело на проф. Димитър Ненов, със заглавие „Пориви и покруси. Създаването на СДС и борбата за демокрация 1989-1992”. За нея говорим в това изданието на предаването, но и не само - с гостите Лъчезар Тошев, Едвин Сугарев и Тони Николов ще се опитаме да отговорим на въпроса дали този низ от пориви, последван от покруси би могъл най-сетне да приключи и българското битие да влезе в едно спокойно русло, на тихо, всекидневно и без фанфари справяне с предизвикателствата на живота. Това е въпрос същностен, който обаче не може да бъде разрешен без да сме внимателни и в огромна степен безпристрастни към най-новата българска история.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

3 декември



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Национално музикално училище

История на образованието по изкуствата: Национално музикално училище "Любомир Пипков"

Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...

публикувано на 21.11.25 в 14:01
Покана за събитието

Четири научни звена на БАН отварят врати за посетители

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..

публикувано на 21.11.25 в 09:45
Килими от експозицията

НЕМ – пазител на българската идентичност: 4 епизод – Колекции и фондове

Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..

публикувано на 20.11.25 в 14:35

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35