Лека полека синевата на небето се влива в скалния масив край Сливен и привечер градът се потапя в приказно вълшебство. Сякаш косите на Синята фея забулват склоновете на Стара планина. Тайнството си има научно обяснение, разбира се. Причината е в геоложкия състав на скалите - кварцпорфир, образуван в продължение на хилядолетия. Неговото находище е едно от най-големите в Европа. Промяната на светлината и температурата влияят на камъка и му придават тази чудна окраска. В природен парк „Сините камъни” се срещат и други интересни скални образувания от пясъчници, варовик, едрозърнест гранит. Най-високият връх в парка, връх „Българка”, се издига върху едрозърнест гранит. Тази разнообразна структура на планината е позволила на ерозионните сили да оформят още редица други върхове, огромни отвесни пропасти, пещери и долини. Чудо на природата, сравнявано още преди столетия с Алпите, затова „Сините камъни” са известни още като „Сливенските Алпи”.
Макар и малък, природният парк е известен със своето богато видово разнообразие. Двата склона на Стара планина – север и южен - са коренно различни. Единият е скалист, а другият е царство на множество растения. Тук виреят 108 вида с национален и международен статут на защита.Скалите също не са безжизнени – през топлите и влажни месеци те са покрити с разноцветни килими от мъхове, лишеи и дребни цветя с ярки цветове. Белег за чиста природа. По голяма част от територията на парка е покрита със смесени широколистни гори. Характерни за района са формациите от мизийски бук, който е под закрилата на закона в резерват „Кутелка” - част от природен парк „Сините камъни”.
За тях и за останалите богатства на природен парк „Сините камъни” разказват експертите Радослава Алексиева, Надя Гетова и Ивелина Николова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
