Деветдесет години от рождението на Труман Капоти

„Спомени за хвърчила”, радиодраматизация от Илия Атанасов.

Участват:
Веселин Мезеклиев, Димо Мезеклиев, Меглена Караламбова, Иван Петрушинов, Анелия Шишкова, Богдана Вульпе

21 декември, неделя, от 16 часа

Рядко обичаме онези, на които няма за какво да завиждаме.

Аз лично вярвам в ножиците повече, отколкото в молива.

Животът е средно добра пиеса със зле написано трето действие.

Провалът е подправката, която придава вкус на успеха.

Обичам да говоря по телевизията неща, за които не си струва да се пише.

За всяка година, прекарана в Холивуд, губиш по две точки от коефициента си за интелигентност.

Най-много сълзи се проливат от сбъднатите мечти. Истинският гняв, като истинското уиски, има нужда от дълга ферментация.

Главното бе, че се научих да владея „статичното писане”, да разкривам характер и да поддържам настроение, неподпомаган от сюжетна линия – за писателя тя е същото, което са въжето и пикелът за алпиниста.

Започнах да пиша, когато бях осем годишен – това ми дойде просто изневиделица, не бях вдъхновен от ничий пример. И така, един ден започнах да пиша, без да знам, че се заробвам до гроб на един благороден, но безмилостен господар. Когато бог ти даде дарба, той ти дава и камшик; този камшик е предназначен единствено за самобичуване. Но аз, разбира се, не знаех това. Беше много забавно – отначало. Престана да бъде забавно, когато открих разликата между хубавото и лошото писане, а след това направих едно още по-плашещо откритие: разликата между доброто писане и истинското изкуство; неуловима, но безжалостна. И тогава бичът се стовари!
На 17 години бях завършен писател. Ако бях пианист, това щеше да е времето на първия ми концерт.”

През 1948-а, издадох роман: „Други гласове, други стаи”. Критиката го посрещна добре, стана бестселър. Поради ексцентричната авторова снимка на обложката, това бе също началото на една скандална слава, която години вече върви по петите ми. Във всеки случай мнозина обясняват търговския успех на романа с тази снимка. Други сметнаха книгата за необяснима случайност и вдигнаха рамене: „Смайващо, как е възможно толкова млад човек да пише така добре?” Смайващо ли? Че аз пишех всеки ден от 14-годишен.

Мисля, че съм написал един шедьовър в своята кариера – и това е „Хладнокръвно”. Романът е шедьовър и не ме интересува кой какво казва. Имам и три, четири разказа, които не са по-лоши от всичко написано на английски език.

За Мерелин Монро: „Тя е истинска Алиса в Страната на чудесата с външност и поведение едновременно на Червената кралица и фламинго.”

Ню Йорк е диамантен айсберг, плуващ в речна вода.

За Марлон Брандо: „Няма актьор от моето поколение, така богато надарен от природата, но няма и друг, който да е издигнал интелектуалното лицемерие до такава шумна висота.”

Искате ли да знаете истинската причина защо пускам косата си толкова ниско над челото си? Защото имам два зализани кичура, които, ако не го правя, ще приличат на два пухкави рога.
                                                                                                                                                                  Труман Капоти