Народе????

В навечерието на годишнината от обесването на Левски, „иконата на българската свобода” ,както го нарече президентът Плевнелиев, обществото ни беше разединено. За първото разединение си знаехме от опит - партия „Атака” и нейния лидер Волен Сидеров нямаше как да се смеси с всичките официални и не дотам официални българи пред паметника на Апостола и така да загуби от харизматичния си облик. Партията и нейния лидер изчакаха множеството да се разотиде и тогава, в падащата нощ, се отправиха към паметника - сериозни, плашещи, величави, истински… Но това, както вече казах,си го знаем и не ни прави кой знае какво впечатление.
Думата ми е за едно друго разединение, провокирано от филма на Максим Генчев „Дякон Левски”, чиято премиера, като на първи пълнометражен филм за Апостола, се състоя в зала 1 на НДК дни преди 19 февруари. Ето тука се изпокарахме. Най- нервен от всички се оказа режисьорът, той същият и сценарист на филма, който с раздразнен тон ни съобщи, че изобщо не му пука за тези, които плюят филма, и щом неговата представа за Левски е обект на дискусия значи, че той е вървял в правилна посока.
Правилна, правилна, ама ние, които иначе можем да сме всякакви наплеватели и нихилисти, не искаме да ни се нарушава представата, единствено, за Васил Левски, била тя и митологизирана.