Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Приемането в Православието – причини, следствия, случки

| обновено на 04.03.15 в 16:46
Княз Борис І
За българина неговата православна вяра като че ли се разбира от само себе си, но всъщност е била сложна дипломатическа акция да се присъедини тогавашна езическа България именно към Патриаршията в Константинопол. Известни са писма на патриарх Фотий до княз Борис, на папа Николай пак до него – от тези писма разбираме много и за живота на древните българи, и за различията в църковните практики по онова време, в които искрено личи усилието средновековната ни държава да бъде приобщена към една от двете съперничещи си катедри. Добре познати са и сложните външнополитически ходове на княза-равноапостол, за да извоюва автокефалност, сиреч независимост за Българската православна църква. Това се случва не при него, а при сина му цар Симеон, но почвата е подготвена именно от княз Борис. Точно на 4 март 870 година на вселенски събор в Константинопол българите окончателно се определят като православни с добре изиграна предварително подготвена сценка. Но имало ли е друг път пред България, можела ли е тя да стане привърженик на католическото християнство? Мнозина днес съжаляват за избора на Борис, но за времето си той е бил съвсем резонен, твърдят учените, тъй като Византия е била най-силната, просперираща и икономически развита държава тогава. Така или иначе, България е православна благодарение и на този избор, а за последствията от него, за причините точно той да бъде направен, както и за интересните случки около съставянето ще говорим с трима професори от Софийския университет „Св. Кирил Охридски“: проф. Христо Матанов от Историческия факултет и проф. Калин Янакиев от Философския факултет.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54