По злачните полета на българските земи от незапомнени времена препускат коне. Частица от кръвта на древните тракийски коне и на конете, с които войните на Аспарух са спрели устремния си ход на високия дунавски бряг, сигурно е запазена и в сегашните породи – Източнобългарски, Плевенски и Дунавски кон. Десетки години продължавали развъждането и селекционната работа в прочутите конезаводи „Кабиюк”, близо до Шумен, „Клементина“, край Плевен, „Божурище”, близо до София и ,,Стефан Караджа“, близо до Балчик.
Най-старият конезавод „Кабиюк” е от времето на Османската империя. Той е и най-старото държавно земеделско стопанство у нас, което е имало задача да снабдява войската с тези незаменими животни и да подобрява конете на населението. Кабиюшката могила е паметно историческо място от времето на първите български заселници тук. Неслучайно на територията на Националния историко-археологически резерват „Кабиюк” се намира и лятната резиденция на княз Александър Батенберг, където са били обсъждани важни решения за България. Сред тях са и укази в подкрепа на развитието на коневъдството у нас.
За конезаводите и породите български коне разказват генералният секретар на Българската федерация по конен спорт Теодор Шейтанов, състезателят от близкото минало и ветеринарен лекар Крум Рашков, Лазар Даков – бивш състезател и един от авторите на книгата ,,Коне, конница, конен спорт“, както и зооинженерът Борислав Стефанов.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
