На 25 март в Държавна опера – Русе, в рамките на 55-ото издание на фестивала „Мартенски музикални дни“ – Русе, ще се състои премиерата на операта „Катерина Измайлова“ на Дмитрий Шостакович, която програма „Христо Ботев“ ще излъчи директно.
Първото представление на операта на Дмитрий Шостакович „Леди Макбет от Мценска околия“ („Катерина Измайлова“ е името на втората редакция на операта) е на 22 януари 1934 година в Малий театър в Ленинград, а два дни по-късно на 24 януари е премиерата й в музикалния театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ в Москва. За два сезона на двете места тя е изиграна общо 200 пъти. На 26 декември 1935 година е премиерата на операта и в московския Болшой театър. Същата година операта е играна в Кливланд, Филаделфия, Буенос Айрес, Ню Йорк, Лондон, Прага, Стокхолм.В България операта „Катерина Измайлова“ е представена за първи път на Русенска сцена през 1965 г. в рамките на фестивала „Мартенски музикални дни“ под диригентството на Ромео Райчев и режисурата на Евгени Немиров, а ролите на Катерина и Сергей са се изпълнявали от Евелина Стоицева и Иван Димов. Самият Шостакович в продължение на 10 дни е бил в Русе и е работил със състава на театъра. Русенската опера разполага с богат снимков материал от онова време, както и оригиналната партитура с ремарките на Шостакович. Преди премиерата на операта „Катерина Измайлова” се предвижда изложба и видео пърформанс с документални кадри, предоставени от Златния архив на Българската национална телевизия.
Възкресението на „Катерина Измайлова“ се дължи на режисьора Вера Немирова и диригента Найден Тодоров. Преди година и половина те се срещат в Русе за първи път и само след минути вече мечтаят за нова, тяхна „Катерина Измайлова”, която да представят в рамките на „Мартенски музикални дни” в Русе 50 години след първата премиера на операта на русенска сцена. Новата постановка на операта „Катерина Измайлова” на Шостакович е решена в модерен стил. Вера Немирова избира за автор на сценографията и костюмите художничката Димана Латева, която живее и работи в Германия. Екипът поставя акцент върху драматургичния текст, който е определящ в цялостната концепция на спектакъла. Останалият постъновъчен екип е: сценична пластика Силвия Томова, диригент на хора Стелияна Димитрова, концертмайстор Eмил Шейтанов, асистент режисьор Елена Илиева, корепетитори Наталия Радославова, Емилиян Акимов, хорът и оркестърът на Русенската опера.
Вера Немирова е един от известните български оперни режисьори в чужбина. Родена е в София през 1972 година в семейство на артисти. Майка й - Соня Немирова, е оперна певица, баща й е оперният режисьор Евгени Немиров, син на писателя Добри Немиров. След смъртта на съпруга си Соня Немирова заминава с дъщеря си, която тогава е на 9 години, за Източна Германия. През 1996 година Вера Немирова завършва Музикалната академия „Ханс Айслер" в Берлин със специалност „Оперна режисура”, а през 1999 година взема и специалност „Музикална режисура в медиите”. От 1998 година започва самостоятелна режисьорска кариера в Германия, Австрия, Швейцария, Латвия, Румъния и България. През 2008 г. тя поставя операта „Мамичето от Златния Запад“ на Джакомо Пучини в Софийската опера и отново там през 2012 година осъществява режисурата на „Любовен еликсир” на Гаетано Доницети.
Найден Тодоров е роден на 8 април 1974 година в Пловдив, където завършва средното Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков" в класа по пиано на Дарина Кантаджиева и тромпет в класа на Лилия Ковачева-Топорчева.
Още като ученик създава Младежки оркестър „Пловдив“.
Найден Тодоров работи с различни оркестри в България и в чужбина. Участва в десетки национални и международни фестивали. Получавал е награди от наши и международни конкурси, както и от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб - Виена, фондация Боргезе, наградата „София“ за постановката на операта „Фауст“ с Националната опера, „Кристална лира“ за изпълнението на Втора симфония от Малер с Националната филхармония, „Златно петолиние“ за принос към развитието на българската музика и приза на фондация Джордж Уохтер, избран е от слушателите на Българското национално радио за "Музикант на годината" за 2012 година.
Осъществил е многобройни записи за различни радио и телевизионни станции в България и чужбина — участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария.
От 1997 година е музикален директор на международния фестивал „Тракийско лято“.
Директор е на Русенската опера.
Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото вече лято) – вдъхнови екипа на "Аларма Пънк Джаз" през октомври да покани и друг от първопроходниците на японския авангарден джаз (от 60-те, че дори още от края на 50-те, та до днес!), а именно -..
Перкусионистът Георги Ценов е роден в София и започва музикалното си образование от ранна възраст. Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" и печели множество международни награди, сред които трето място на "Млади виртуози" през 2006, второ място на Международния конкурс "Пендим" награда на публиката на Международния конкурс за ударни..
В предаването "Музика хисторика" ви пренасяме на фестивала за ранна музика Laus Polyphoniae в Антверпен , който тази година се състоя между 23 август и 1 септември. Както винаги сред участниците бяха едни от най-известните вокални и инструментални състави, изпълняващи музика от Средновековието, Ренесанса и Барока, в това число Cappella..
Предаването "Неделен следобед" чества Деня на българската независимост с почит към един от най-независимите и достойни хора на изкуството, родени в България. Празничното издание на 22 септември от 14 часа е изцяло посветено на легендарната, прочута в целия свят българска певица, на чаровната и харизматична жена, на недостижимата актриса, отдаден..
На 28 август музикалният свят отбеляза 130 години от рождението на Карл Бьом – един от колосите на диригентското поприще на ХХ век. "Патриарх на хармонията" го наричаха, а съвременниците му шеговито, но и със страхопочитание произнасяха: "Да отдадем дължимото на Бьом Австрийски!" Самият маестро пък бе съвсем лаконичен: "От мига, в който проговорих,..
Натура(та). Някои я боготворят. Други я отричат. Трети не са сигурни към коя група принадлежат. Но натурата е навсякъде. Около нас, във нас...
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg