След първи април 2015 година за всички страни членки на ЕС падат млечните квоти.
За хората извън бранша да припомним, че квотен принцип е въведен в ЕС още в далечната 1984 година. Това е своебразна регулация, един вид „юзда” пред свръхпроизводството на мляко. Целта на тази регулация е била да има своеобразен ред в сектора и да има по-добри цени и финасови стимули пред производителите на мляко и млечни продукти.
Още с влизането ни в ЕС през 2007 година млечните квоти важат и за България. Като бариера те са 1.1 млн. литра мляко на година. Важно е да се знае, че страната ни никога не е достигала своята квота. Производството ни като количество винаги е било по-ниско от „бариерата”. За разлика от страни като Германия, Дания, Холандия, Люксенмург, Полша, Ирландия и други, които редовно са надвишали своите квоти и са плащали за това огромни глоби. Доказаната липса на пазарен принцип на това лимитиране обаче принуди ЕК да вземе решение за отпадане на млечните квоти. В Европа големите производители отдавна се готвят за този момент и планират увеличение на производството си поне с 10 %.
Какво ще се случи обаче при нас? След като при малките ферми годишния млеконадой на крава достига едва 3.5 тона на година, а при по-големите 5 -6 тона. За сравнение, производителите в Европа не падат под 7 тона. И само търсят пазар за това мляко.
Ще фалират ли малките български производители? Има ли опасност българският потребител да се превърне в задният двор на европейския излишък, където ще има некачествени млечни продукти? Защо огромни количества некачествени продукти влизат и в момента нерегламентирано в България, препакетират се под български марки и се пускат във веригите?
Кой не си върши работата в държавата, за да ядем качествена храна и как ние, потребителите можем да помогнем на българското производство?
Отговорът на тези въпроси можете да чуете в разговора с председателя на Асоциацията на млекопреработвателите и председател на Националния съюз на говедовъдите в България Димитър Зоров.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
