„Толкова много огньове” от Димитър Делян

На 12 април, от 16 часа

„53 Василий Врач, който в Константиновия град разся тази триокаяна богомилска ерес при православния цар Алексий Комнин, анатема.”
Из „Синодик, който се чете в Първата неделя от поста” (Борилов синодик)

„Византийско робство, османско иго... не обичам тези думи робство, иго и не ги считам за верни. Българинът никога не е бил роб. Имало е чужди господства, да, и не за век, а повече. Как са оцелявали българите? Кое ги е сплотявало? Не са ли имали те някакво свое, тайно и демократично управление, както в богомилско време. „Император Алекси Първи Комнин бил изненадан през 1111 година от новопоявилата се богомилска ерес.” Това е цитат. Но в действителност тя съвсем не е била нова. Писателката Ана Комнина, дъщеря на споменатия император дообяснява: „Както трябва да се предполага, това учение съществувало още  преди времето на моя баща, но умеело да се крие, защото богомилското племе е много способно да се преструва.” Само как се изразява. Богомилското племе. Не са ли това българите? Пак по думите на Ана Комнина по нейно време, при императорството на баща й, в Цариград се е случило нещо необикновено, което осветило изведнъж с пламъка на много огньове най-стъмнените периоди от нашата история.”
Димитър Делян

„Като дойде Христос на земята, убеди ли евреите в истината? Приеха ли те учението Му? – Не Го приеха. Богомилите убедиха ли хората в правотата на своето учение? – И те не можаха. Питат: Кои са богомилите? – Всички хора, които носят добри, светли идеи, са богомили. Те са носители на новата култура. Който не знае това, казва, че богомилите развращавали народа. Не, те са оправяли света. И Христос е богомил и, за богомилското Му учение Го разпнаха. Днес, всички християни, всички народи се крият под епитафията на този Богомил. – Защо се крият под тази епитафия? – Защото тя ги храни.(13)”
Учителя Беинса Дуно