„Последни луни”, Фурио Бордон: Когато остарееш, вече не можеш да бъдеш щастлив. Преминаваш в друго измерение. То е като сън. Или сякаш се пренасяш на друга планета, където може да се устроиш дори не лошо, но щастие повече няма. Цялото щастие остава в миналото. Остава ти само да се опитваш да си спомняш за него. Понякога тези спомени ти носят удоволствие, а понякога – болка.
В едно своя интервю италианският писател Фурио Бордон казва, че винаги го е привличал феноменът на старостта. Той я вижда като декаданс на човешкото същество. Човек губи енергията си, тялото му съхне. Човек губи и други неща – вещи, приятели, които умират. Но в същото време, и много получава – придобива житейска мъдрост. В темата за старостта го привлича и конфронтацията със смъртта, за която винаги ни е неприятно да говорим, но с която всички трябва да се примирим. Именно това вървене на стария човек рамо до рамо със смъртта го превръща в свещен.
Фурио Бордон е роден през 1942 година в Триест. По образование е юрист. Известно време практикува като адвокат, после изоставя тази професия и се посвещава на драматургията и театралната режисура. Автор е на няколко романа, както и на сборници с разкази. Неговият най-голям успех е свързан с именно с пиесата „Последни луни” – избрана е за най-добрата италианска пиеса през 1992 година. Преведена е на повече от двайсет езика и е поставяна на много места в Европа и Америка. Пиесата има и своя голям късмет, който й донася великият италиански актьор Марчело Мастрояни – той изиграва главната роля на възрастния професор литературовед. Тази театрална роля се оказва последната в живота на Марчело Мастрояни. Актьорското му присъствие в „Последни луни” и до днес се счита за легендарно.
В българската радиопостановка на „Последни луни“ ще чуете гласа на Иван Кондов.
Приятно слушане!
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
"Тези нови картини са среща със собственото достойнство и несрета, сила и безсилие, мрачно предчувствие и духовна осветеност. Те са среща на собствената..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg