„Последни луни”, Фурио Бордон: Когато остарееш, вече не можеш да бъдеш щастлив. Преминаваш в друго измерение. То е като сън. Или сякаш се пренасяш на друга планета, където може да се устроиш дори не лошо, но щастие повече няма. Цялото щастие остава в миналото. Остава ти само да се опитваш да си спомняш за него. Понякога тези спомени ти носят удоволствие, а понякога – болка.
В едно своя интервю италианският писател Фурио Бордон казва, че винаги го е привличал феноменът на старостта. Той я вижда като декаданс на човешкото същество. Човек губи енергията си, тялото му съхне. Човек губи и други неща – вещи, приятели, които умират. Но в същото време, и много получава – придобива житейска мъдрост. В темата за старостта го привлича и конфронтацията със смъртта, за която винаги ни е неприятно да говорим, но с която всички трябва да се примирим. Именно това вървене на стария човек рамо до рамо със смъртта го превръща в свещен.
Фурио Бордон е роден през 1942 година в Триест. По образование е юрист. Известно време практикува като адвокат, после изоставя тази професия и се посвещава на драматургията и театралната режисура. Автор е на няколко романа, както и на сборници с разкази. Неговият най-голям успех е свързан с именно с пиесата „Последни луни” – избрана е за най-добрата италианска пиеса през 1992 година. Преведена е на повече от двайсет езика и е поставяна на много места в Европа и Америка. Пиесата има и своя голям късмет, който й донася великият италиански актьор Марчело Мастрояни – той изиграва главната роля на възрастния професор литературовед. Тази театрална роля се оказва последната в живота на Марчело Мастрояни. Актьорското му присъствие в „Последни луни” и до днес се счита за легендарно.
В българската радиопостановка на „Последни луни“ ще чуете гласа на Иван Кондов.
Приятно слушане!
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
SLAPP делата, медийната среда у нас и искът на Нова телевизия срещу журналиста Калин Манолов и доц. Светлана Божилова, коментира във "Въпреки..
"Има една приказка, че дяволът е в детайла… Богът е там. Точно там е вдъхновението, златната ръка и огънят на мерака, на това наистина да направиш нещо, да..
Световноизвестният оркестър "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра" , вдъхновен от музикалното наследство на Йохан Щраус-син, ще предложи на българската публика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg