София – Германия. Български език – немски език. Източна Европа – Западна Европа. Студентски общежития. Летища. Различни националности. Влюбвания. Университети.
Слънчево детство в България зад думи като комунизъм и тоталитаризъм.
Любима дума: Копнеж.
И какво ти харесва в Берлин? Ами... срещам нови и най-различни хора. Смесили са се, но пък при нас има повече слънце, по-лесно се завързва разговор, дори и просташки. Понякога ме обзема носталгия.
Често си готвя боб и леща. И мусака. Чубрицата е типично българска подправка.
Питат ме дали българските жени пият огромни количества водка. И откакто се помня сме имали телевизор и хладилник! В моята страна хората не скачат от дърво на дърво.
Ти нали непременно искаше да отидеш в чужбина.
Само в главите на хората всичко е много далече.
Ами всички от нашия клас заминаха! Образованието е важно.
Я стига с тия клишета! Клишетата са като берлински стени между хората!
Сърби, турци, хървати, българи, руснаци... и така нататък.
Когато съм в България, ми липсва Германия. Когато съм в Германия, ми липсва България.
Междувременно вече не знам на какъв език сънувам.
Ако бях останала в София... Ако не бях заминала… Къде съм гостенка? Аз съм част от чужденците, но никога – съвсем. Тук съм чужденка. А там вече не съм част от сънародниците си.
Много надежди. Много разочарования. В този интернационален свят. Навсякъде си у дома си. И никъде – съвсем.
Една българка заминава да учи в Германия, за да открие, че свободата може да бъде доста сложна...
Прилича на българска радиопиеса, нали? Изненадата обаче е, че „Майчин език, отечество” е написана от немската авторка Уте Кристине Круп.
Участват артистите: Ани Пападопулу, Йоана Буковска, Велислав Славов, Юлиана Сайска, Тома Бранкованов.
Режисьор – Николай Волев.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска..
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg