София – Германия. Български език – немски език. Източна Европа – Западна Европа. Студентски общежития. Летища. Различни националности. Влюбвания. Университети.
Слънчево детство в България зад думи като комунизъм и тоталитаризъм.
Любима дума: Копнеж.
И какво ти харесва в Берлин? Ами... срещам нови и най-различни хора. Смесили са се, но пък при нас има повече слънце, по-лесно се завързва разговор, дори и просташки. Понякога ме обзема носталгия.
Често си готвя боб и леща. И мусака. Чубрицата е типично българска подправка.
Питат ме дали българските жени пият огромни количества водка. И откакто се помня сме имали телевизор и хладилник! В моята страна хората не скачат от дърво на дърво.
Ти нали непременно искаше да отидеш в чужбина.
Само в главите на хората всичко е много далече.
Ами всички от нашия клас заминаха! Образованието е важно.
Я стига с тия клишета! Клишетата са като берлински стени между хората!
Сърби, турци, хървати, българи, руснаци... и така нататък.
Когато съм в България, ми липсва Германия. Когато съм в Германия, ми липсва България.
Междувременно вече не знам на какъв език сънувам.
Ако бях останала в София... Ако не бях заминала… Къде съм гостенка? Аз съм част от чужденците, но никога – съвсем. Тук съм чужденка. А там вече не съм част от сънародниците си.
Много надежди. Много разочарования. В този интернационален свят. Навсякъде си у дома си. И никъде – съвсем.
Една българка заминава да учи в Германия, за да открие, че свободата може да бъде доста сложна...
Прилича на българска радиопиеса, нали? Изненадата обаче е, че „Майчин език, отечество” е написана от немската авторка Уте Кристине Круп.
Участват артистите: Ани Пападопулу, Йоана Буковска, Велислав Славов, Юлиана Сайска, Тома Бранкованов.
Режисьор – Николай Волев.
На 19 октомври 2025 от 16 часа в рубриката "Неделен радиотеатър" представяме пиесата на френската писателка Сидони-Габриел Колет "Балдахинът". Колет е една от забележителните жени на ХХ век, френската изследователка с български произход Юлий Кръстева ѝ е посветила специална монография. Животът ѝ е бурен, бохемски, пенлив като шампанско:..
Роден през 1813 г. в Годелау, Германия, Георг Бюхнер е писател, драматург, лекар и революционер. За краткия си живот (умира на едва 23-годишна възраст) и пишейки десетилетия преди Ибсен, Чехов и Стриндберг, Бюхнер предвещава и чертае пътя на модерната драма в Европа. "Войцек", написана малко преди смъртта му и останала незавършена, е една от..
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Какво съдържат намерените в Газа документи, уличаващи журналисти на "Ал Джазира" в тясно сътрудничество с "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма..
"Тези нови картини са среща със собственото достойнство и несрета, сила и безсилие, мрачно предчувствие и духовна осветеност. Те са среща на собствената..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
