„Идеята е, че епохата, в която живеем, е отвъд драмите, свързани с екологията. Екологията е една стара вече наука. Ние просто лека-полека се примиряваме с това, че вече изчезваме. Като биологичен вид - по начина, по който сме били досега. Аз съм леко песимистичен. И мисля, че хората са обладани от едно странно чувство – не им е ясно какво ще се случи в бъдеще. Поколението „Милениум“, примерно – те минават абсолютно отвъд всякакви икономически очаквания и прогнози, защото се оказва, че младите хора, които сега са на около 20, вече не купуват вещи. Не купуват вещи, което в ужасяващо за капиталистическите производители… Има някакъв идеализъм в момента. Тези хора, които са на по 20 - 20 и няколко години, са всъщност много по-големи идеалисти, защото инвестират в преживявания, а не придобиват вещи. Вече сме отвъд „Хищните вещи на века“ на Стругацки. Много е странно, защото върви един процес на масово обедняване, като в същото време изживяванията са все още достъпни. И затова, мисля, хората все повече се ориентират към преживявания, към нещо истинско. А едно от най-истинските неща са природата и животните всъщност. Ние продължаваме да се отнасяме изключително брутално към животните – избиваме слонове, избиваме носорози. Изяждаме акулите. Има едни ужасяващи сценки с едни полета, пълни с разрязани перки от акула. Това е жесток деликатес в Китай например. И това е драма, защото се избиват акули само заради техните перки. Сега хората ще кажат „Абе за какво ни занимават с някакви акули?“, и затова казвам, че всичко е пост-екологично, защото и това е някакъв начин за бягство от действителността. Защото много хора днес не се интересуват толкова от това какво става с бедните им съседи, колкото от някакви по-глобални проблеми като това, че носорозите или акулите скоро ще изчезнат (…) Но ние сме твърде изкуствени, за да бъдем твърде екологични. И в това е проблемът. Т.е. аз се опасявам, че много скоро ние няма да можем да си позволим да бъдем екологични и това е един период, в който осъзнаваме какво губим реално. И освен това може би вече е време да преустановим с патетиката и с лозунгите и с този, бих го нарекъл даже „изкуствен комсомолски патос“: „Нека да спасим делфините!“. Да, хубаво е да ги спасим, но ние няма да можем да ги спасим. Нека да спасим един. Нека всеки да отиде и примерно да погали един делфин. Нещо такова. Просто епохата на грандиозните неща отмина. Единствените грандиозни неща, които ни чакат, са грандиозните природни катаклизми. Да се надяваме, че няма да е в нашия живот. Други грандиозни неща ние вече не можем да сътворим, за съжаление“.
"Светлост" са трима приятели от Скопие, закърмени с музиката на Матс Густафсон , Петер Брьоцман , Кен Вандермарк , Sun Ra Arkestra , Орнет Колман и местната хардкор сцена. Поименно – Дени Омерагич (контрабас, баритонова китара и баскитара), Нинослав Спировски (тенор сакс, кларинет) и Кристиян Новковски (барабани). По покана на..
Соня Йончева, призната за една от най-ярките звезди на световната опера, получи престижната награда "Музикант на годината" за 2023 година на Българското национално радио. Отличието се присъжда след национална анкета, организирана от предаването "Алегро виваче" по програма "Хоризонт". Това не е първото голямо признание за оперната прима от БНР –..
Концерт на огнените "Файъруинд" и класиците "Мастърплен" предстои в столичния клуб "Джой Стейшън" на 5 декември. Събитието, по време на което родните фенове на хеви метъла отново ще се срещнат с любимите си групи - но за първи път на една сцена, е начално от източноевропейското турне Masters Of Fire . Очакваме могъща приливна вълна от мелодичен..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да изнесат специален акустичен концерт в зала "Сингълс" на НДК (вход А4, дясно), който е част от зимното им турне Acoustic in Europe . Формацията е емблематична както за австралийската..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен се игра "Ифигения в Таврида", а в концертната зала Bozar в Брюксел зрителите видяха "Орфей и Евридика". През XVIII век в оперния жанр се установява традиция вокалните партии да са подчертано..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
