Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Българската гора”: Изграждане на баражи за борба с пороите

Снимка: Булфото

Ако оголените склонове на Южна Стара планина в началото на двайсти век не бяха залесявани, България нямаше да може да се слави с прочутата в цял свят Казанлъшка маслодайна роза. Нейният омайващ аромат нямаше да се стели из подбалканските полета. А ако водосборите на повече от две хиляди реки не бяха укрепвани и залесявани, цялата ни страна щеше да се превърне в пустиня. И това огромно биоразнообразие, това тържество на естествената природа по нашите земи, на което се радваме и което е живот и за нас, хората, нямаше да е възможно. Ако има нещо вярно в мисълта на Достоевски, че красотата ще спаси света, то се потвърждава в България с факта, че именно розите стават причина за началото на борбата с ерозиите и пороищата. Тогава започва изграждането на тераси, клеонажи, системи от баражи, като едновременно с тяхсе извършват и мащабни залесявания. Процес, който протича болезнено, с яростни битки и паднали в жертва лесовъди, защото далеч не всички разбират жизненоважната и дори животоспасяващата роля на горите.

За изграждането на баражите и залесяването на планинските водосбори на реките в България разказват инженер-лесовъдите Борис Господинов, Иван Гергов, Никола Кавърджиков, Мико Павлов и професор Иван Палигоров.

29 октомври


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54