1 ноември, Денят на будителите, е светъл български празник, свързан неразривно и с един от българските отци на Българската църква, светецът-седмочисленик св. Климент Охридски. Дейността му е съсредоточена в земите около Кутмичевица (приблизително обхващаща земите на днешна Южна Албания), но делото му засяга всички български земи и цялото българско време оттогава насам. Най-малкото, защото той е създателят на кирилицата - азбуката, на която пишем и която вече е официално писмо и на Европейския съюз. Тази година, 2015-а, се навършват 1100 години от успението на св. Климент Охридски, което е още един повод да се обърнем към неговото житие, за да се опитаме да разберем какво е било да си книжовник и просветител в една епоха, когато това не е било досада, а просветление и устрем. Съвместяването на различни исторически обстоятелства – желанието на българските владетели да не попаднат докрай под духовното влияние на Византийската империя, както и желанието на учениците на светите братя Кирил и Методий да не заглъхне тяхното световноисторическо деяние - създаването на писменост за славяните, се оказва щастливо съвпадение, което превръща тогавашната българска държава в стожер на новата наука, казано с израза на Джамбатиста Вико. Тази нова наука е християнска по съдържание, но във всички случаи народностна по дух, тъй като се опитва да приобщи към културното наследство и едни нови, млади народи. В тази връзка е показателна дейността на Климент Охридски, осъществяваща се не в центъра на българската държава (разбира се, книжовници е имало и в Плиска, и в Преслав по-късно), нито в центъра на тогавашния средновековен свят - нито Константинопол, нито Рим (макар че се е налагало на братята Кирил и Методий да защитават делото си пред папската курия), а в едно затънтено европейско място. Има нещо символично в този избор: освен приобщаване на новопридобитите земи, това е израз на убеждението на тогавашните учени люде, че знанието е потребно на всички, че то е за всички и че никой, дори най-последният парий, не бива да бъде отделен от него.
Точно в тази посока предаването „Премълчаната история” се опита да разгърне и осветли дейността на св. Климент Охридски. Гости бяха авторите на филм за българския пръв будител - режисьорът Станислав Дончев, сценаристката Теодора Дончева и директорът на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките доц. д-р Емануел Мутафов.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg