Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Загадки на зоогеографията

| обновено на 14.12.15 в 13:20 БНР Новини
Петър Берон (вляво) и Симеон Идакиев в студиото на програма „Христо Ботев”

Отново ви срещам с един човек, който не се нуждае от представяне.
Доктор Петър Берон е зоолог, беше директор на Природонаучния музей при БАН от 1993 до 2005 година. Научните му интереси са в областите акарология, арахнология, биоспелеология, паразитология, зоогеография. Специален интерес за него представлява пещерната и високопланинската фауна, както и историята на зоологията. Голям е приносът му към създаването и обогатяването на музейни колекции и експозиции. Посетил е сам или като участник в експедиции безброй страни в Европа, Азия, Африка, двете Америки, Папуа-Нова Гвинея и други страни. От 1976 до 1979 година е работил като управител на резервати в Нигерия.
И още – той повече от три десетилетия е председател на Българската федерация по спелеология, беше народен представител, председател на Националния координационен съвет и на парламентарния съюз на СДС, както и заместник-председател на 40-то народно събрание. За мен той е доайенът на българските пътешественици. Освен това е сладкодумен и извънредно знаещ човек така че трябва да чуете това предаване, защото то е истинско пиршество на словото и познанието.
Поводът да го поканя е най-новата му книга „Загадки на зоогеографията” – научнопопулярен труд с изключително висока стойност, от който ще научите много неща – от „Лазаровите таксони” (за уж изчезналите преди милиони години животински видове), до вредите, нанесени на фауната от белия човек, „дивакът с пушката”.





Във втората част на предаването ще научите има ли още живи динозаври, само легенда ли е съществуването на „мокеле мбембе” и други неизвестни видове в Африка, помагат ли табутата за запазване на застрашени от изтребване животни, защо името на игуаните „вокай” на Фиджи е забранено да се произнася и още, и още...





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05