Хан Персиан. В учебниците по история за него има 4-5 реда – владетел от Крумовата династия, наследник на Маламир и баща на Борис, воювал тук-там с Византия, тук-там със сърбите, присъединил Македония, потвърдил мирния договор с франките… Дори за името му има разминавания – едни го наричат Пресиян (дали пък не си мислят, че то идва от отглаголното съществително „пресищане“?), други го славят като Персиан (вероятно предполагащи, че в него се крият препратки към старата и могъща Персия, водеща името си от митичния герой Персей, убиеца на Медуза?). Така или иначе, хан Персиан е един от най-загадъчните, тънещи в мрака на историята български владетели от времената на предхристиянския период и това го прави великолепна тема за предаването „Премълчаната история“, стараещо се да осветлява, доколкото е възможно, тъкмо такива обрасли с паяжини кътчета от българското минало. Хан Персиан става наша тема и заради романа на Красимира Йончева „Изгревът на буквите. Слово за Персиан, от Бога кан на българите“, който се опитва да хвърли поне малко лъчи върху неясното време на българската държава кажи го непосредствено преди решителната крачка – приемането на християнството. Говорим с авторката за мотивите ѝ да напише този роман, за онова, което успява да открие и извади на повърхността на съвремието в него. В разговора помощ ни оказват и историците доц. Веселина Вачкова, историк, преподавател в Националната художествена академия в катедра „Изкуствознание“, и доц. Цветелин Степанов, преподавател в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Целта е да достигнем до едно такова познание за древните ни предци, което да ги разтовари от сравнително разпространеното мнение, че те са безбуквени варвари и някакви степни атиладжии, а всъщност са народ с величествена държава и солидна култура и то не само материална, но и духовна.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg